На 14 октомври Светата Православна църква почита паметта на Света Параскева - Петка, , наречена още Българска. Имен ден днес празнуват близо 2000 старозагорци. А най-разпространено име в общината е Пенка, което се носи от 1161 дами. 

• Близо 2 000 старозагорци имат имен ден в Деня на Света Петка Българска

Покровителката на дома и семейството Света Параскева - Петка е родена в град Епиват на Мраморно море през 11 век. Води благочестив живот, а след смъртта й нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация. Цар Иван Асен IІ ги пренася в Търново, където се пазят до превземането му от турците. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където се съхраняват и до днес. . 

 Света Петка се смята за закрилница на дома и семейството. От Петковден започват сгледите на годежите и сватбите, тъй като в народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните. 

Петковден бележи края на земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата. Дотогава всичката земеделска дейност трябва да е приключила, затова и народът казва „ На Петковден ралото да ти е под стрехата“. 

Денят празнуват и овчарите – на Петковден те пускат кочовете при овцете, след което на овчаря се носи дар - баница. 

Според вярванията, от Петковден до Димитровден -26 октомври, до когато продължава оплождането на добитъка, жените не бивало да работят с вълна, да плетат, а ножиците се връзвали с червен конец, за да не се отваря устата на вълка. 

 Счита се, че дреха, ушита по това време, ще е “болна”. И ако бъде облечена от човек, той може да загуби разсъдъка си, или да се разболее. А след смъртта си ще се превърне във вампир. 

 След като животните бъдат заплодени, по традиция, жените изпичат пресни питки и ги раздават, за да се роди здрав добитък. 

Дните от Петковден до Димитровден имат митичен смисъл съответстващ на мръсните "погани" дни. Тези дванадесет дни, наричани още „вълче или вампирско погано“. представляват сакрална граница между старата и новата година. И подобно на мръсните дни, времето от Петковден до Димитровден е време за бродене по човешките земи на чудати и отвъдни същества. 

 На Петковден се правят родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-големият, наречен „Света Петка“, се слага на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредният хляб се прекадява и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена вдига хляба високо и благославя с него всички и раздава парченца. 

На масата ни на Петковден е хубаво да присъства: гювеч с овнешко, курбан чорба, сармички с лозови листа, шкембе, ястия с праз, обредни хлябове. 

На 14 октомври имен ден празнуват:  Петко, Петка, Петкан, Петкана, Петя, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Параскева, Кева. Да са здрави и светли имената Ви ! И да ги чувате с Добро