В предаването "60 минути повече -бизнес" по Радио Стара Загора този понеделник "главен герой" е маслодайната българска роза.
Не само заради уханните й цветове и кампанията по прибирането им, която привлича туристи от цял свят. И ако това е красивата страна на нещата, заедно с нея вървят и бодлите. Оказва се, при розопроизводителите бодлите не са един и два, при това са достатъчно дълги и остри, за да причинят сериозни проблеми.
Преди дни Професионалната асоциация на розопроизводителите в България събра хората от бранша на среща в Павел баня.
Един от присъстващите на нея бе Атанас Мавродиев. Той обработва 25 000 декара земя и за първи път от догодина ще се занимава и с розопроизводство – превръща 1000 декара в района на Скобелево в розова градина. На срещата в Павел баня Мавродиев постави един от основните, според него въпроси, за сектора – засушаването.
"Поне четири години и 30 000 лева са нужни, за да направите сондаж. Това е много време, бюрокрацията е голяма, а тя е и предпоставка за корупция. Направете проект - напишете го - толкова и толкова хора искаме обвързана подкрепа - държавата да участва с до 70 процента във финансирането на сондажите, останалото да е за сметка на производителя. Задължително поставете и срокове - защото ако четири години трябва да се чака за нов сондаж, то розовата градина за това време може да изсъхне. Трябва да знаете, че и глобите са сериозни - ако се установи, че поливате преди да сте регистрирали сондата, глобата е 16 000 лева. Всеки път," посочи Мавродиев.
Ридван Иляз е един от малкото в Розовата долина, които отглеждат роза "Алба" – позната ни като бяла маслодайна роза. Към момента обработва 50 декара, всяка година увеличава площите, целта му е да достигне до 150 декара с насаждения.
"Голямата трудност е с напояването - от една страна, ако искаш сам да си направиш такова, много се чака, от друга - средствата не са никак малко. Добре ще е, ако има начин да се направи мярка, която да дава възможност за безвъзмездно финансиране, пък било то и в някакъв процент", съгласен е с Мавродиев Иляз.
Продуктът от листенцата на роза "Алба" е по-различен от този на роза "Дамасцена". В последните години парфюмерийните компании проявяват огромен интерес към маслото от бяла роза. В Япония го използват и за производство на лекарства.
За насажденията от бяла маслодайна роза към момента Ридван Иляз не получава субсидия. Въпреки че през Държавен фонд Земеделие има предвидена дори допълнителна такава, защото се счита за изчезващ вид култура.
Оказва се обаче, че тези, които отглеждат роза "Алба" не могат да се възползват от допълнителното подпомагане - сортът не е в регистрите, което напрактика означава, че не съществува.
"Ще сигнализираме земеделското министерство за казуса", каза Петър Симеонов.
Откакто свят светува маслодайната роза е символ на България. Закон за нея обаче е приет едва преди четири години. От това време датира и първият опит за стратегия за развитието на розопроизводството. Само опит, защото документът така и не е стигнал до разглеждане от законодателна и изпълнителна власт в държавата. А междувременно, документът е вече остарял. И се нуждае от пренаписване.
Докато стратегията се чака, през тези четири години розите цъфтят. Цветовете им се събират, преработват, а българското розово масло прославя България по света. Въпросът е докога, защото със всяка една година в която липсва посока накъде и как ще върви розопроизводството, сметката на розопроизводителите все повече и повече не излиза. Заради покачването на разходите – за работна ръка, за обработване на градините, за торове. Така, когато най-накрая се сложи чертата, за стопаните на градините остават стотинки от декар.
По данни на земеделското министерство в България има 52 000 декара розови масиви, но розов цвят не се прибира от поне 10 000 декара. Изоставените масиви се увеличават, но розите не се изкореняват. Една от възможните причини е и така наречената "украинска помощ" .Условието за получаването й стопанинът да разполага с розова градина. Заплащането е на декар, а трябва ли да има промяна – категорично, според стопаните и според Професионалната асоциация на розопроизводителите в България.
Идеята на Асоциацията е да предложи изплащането на помощта да е до определени площи - например до 200 декара на розопроизводител. Останалите средства пък да се използват тъкмо за сондажи, или за закупуване на техника, защото дребните стопани са принудени да наемат такава за обработка на градините си.
А докато се чака и обсъжда какво точно да бъде включено в бъдещата стратегия за развитието на розопроизводството и с колко годишна перспектива да е тя, пазарът за розовото масло не търпи празно, а конкуренцията запълва освободените позиции А тя пък става още по-сериозна. Извън добре познатите ни традиционни производители като Турция и Иран, розово масло вече произвеждат ,Азербайджан, Казахстан, Туркменистан. При това – с български резници от маслодайна роза. За което част от бранша е против, а друга не вижда нищо лошо.
Родът на Райчо Юлиянов е сред първите розопроизводители в Розовата долина.
"Колегите които стоят вътре -първо, българското розово масло, тая басня, където е емблемата на България, това не е вярно - лъжем целия свят и себе си лъжем. Нашето масло, тука когато струва приблизително, 10-12 000 евро, в Саудитска Арабия се произвежда и струва твърдо 30 000 евро. Първо технологията ни е скапана - гледаме само колко комерсиално ще я правим. Второ - нито знаем да я берем розата, нито да я съхраняваме, не спазваме старите традиции. Каквото дойде на казаните - това е. Себестойността в някои държави е много по-ниска , едно заради цената на газа - енергията при производството на розово масло е водеща. И второ - когато в тези държави хората берат, те получават по 40 стотинки за килограм. Нашите берачи вече искат по 2 лева за килограм. Онези държави могат да си позволят да продават един килограм розово масло за 5000 евро, а нашите производители не могат. Защото при тях себестойността е към 8 -9 000 евро", каза Юлиянов
Казусът с работната ръка крупният земеделец Атанас Мавродиев има намерение да реши с "внос" на работници за догодина. При него специално това ще са 500 души от бившите съветски републики. Според Мавродиев, заплата от 1100 лева за кампанията за тях е приемлива.
Наред с останалите предизвикателства, в най-скоро време розопроизводителите в България ще трябва да се съобразят и с променящите се изисквания от Европа. Тя и сега забранява детския труд. Сред предложенията за сектора със сигурност ще залегнат изисквания за декарбонизация, за все по-щадящи препарати, но и за повече привилегии за работниците на полето. Като например – стаи за отдих с течаща вода, тоалетно помещение, напитки и храна, и то на розовите градини. Дали следващата кампания по прибирането на розовия цвят ще е петата поред без стратегия за развитие на бранша, а хората от сектора ще се спасяват както и досега – поединично и сами – засега знае само времето. И пак само то има отговор дали след 10, 20, 30 години ще можем да подарим на туристите за спомен цвят от българска маслодайна роза. Откъснат от масив в България.
Пътноподдържащите фирми в Ямболска област са в готовност за реакция при усложнена зимна обстановка, стана ясно на днешното заседание на областния щаб за защита при бедствия. Техниката е в готовност за разчистване на републиканската пътна мрежа на..
476 килограма опасни битови отпадъци бяха предадени от старозагорци само за два дни в рамките на поредната есенна екокампания. Акцията бе организирана в средата на ноември в мобилни пунктове. За седма поредна година гражданите са проявили висока..
Фирмите, ангажирани със зимното поддържане и снегопочистването в община Стара Загора, са готови за посрещане на сезона. Това е заключението от проверката, извършена от общинска комисия, оглавявана от заместник-кмета с ресор „Транспорт, екология,..
Около 10:00 ч. днес е получен сигнал за пътнотранспортно произшествие на АМ „Тракия“, км 222, посока София. По първоначална информация е самокатастрофирал т.а. „Форд“, управляван от 22-годишен мъж, който е починал на място. Работата по случая продължава..
Изнесен кабинет за отказ от тютюнопушенето инициира Регионалната здравна инспекция в Стара Загора, с подкрепата на редица обществени институции. Поводът е Международният ден без тютюнопушене. Пред входа на Общината се раздават информационни..
Променя се движението на транспорта по централен старозагорски булевард поради ремонтни дейности. Община Стара Загора апелира към водачите на МПС да шофират с повишено внимание и да спазват стриктно вертикалната маркировка. Спира се движението на..
Комисията по бюджетен контрол на Европейския парламент одобри единодушно кандидатурата на Илиана Иванова като български представител в Европейската сметна палата. Решението бе взето с тайно гласуване. Иванова, която в момента е еврокомисар за..
Делян Добрев от ГЕРБ заяви, че е изключително важно България да има законодателство за офшорната вятърна енергия. На тематична конференция, организирана от Центъра за изследване на демокрацията в София, той коментира, че се очаква недостиг на..
Първи по рода си фермерски базар ще се проведе в Гурково в понеделник - 25 ноември. Над 40 производители вече са заявили участие в него, съобщи заместник кметът на общината Марияна Маринова. В началото на следващата седмица фермерската борса в..
От днес, 21 ноември, Община Ямбол инициира обществено допитване във връзка с подготовката на Проекта на бюджет на общината за 2025 година. Граждани, представители на бизнеса, на институции и неправителствени организации имат възможност да дадат своите..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net