Eмисия новини
от 07.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кои ваксини са препоръчителни или не при различните заболявания и състояния според кратките характеристики

Имунолозите: 5 на сто от имунизираните няма да образуват антитела

Имунолози и фармаколози гости в епизод 7 от подкаста на БНР за COVID ваксините

д-р Цветелина Великова, проф. д-р Мария Николова и Деян Денев / от ляво на дясно /
Снимка: Ани Петрова

В седмия епизод на подкаста на БНР COVID Ваксините гостуват изтъкнати имунолози и фармаколози. Те разкриват най-новите актуализирани данни от кратките характеристики на одобрените до момента в ЕС ваксини срещу COVID-19.

Над 4 милиарда дози ваксини са поставени до момента в света. 30,7 на сто от населението на Земята е получило по една доза, а 16% са напълно ваксинирани, съобщиха фармаколози. 

Експертите обясниха, че в кратките характеристики на ваксините е посочено изрично, че 5 на сто от имунизираните няма да развият имунитет - това е генетика, но все пак има гаранция, че "ваксинираш ли се, боледуваш по-леко и по-малко заразяваш останалите хора, ако се разболееш".

Учените питат защо все още здравните власти не публикуват информация колко от заболелите са ваксинирани.

Гости в този епизод са:

  • проф. д-р Мария Николова - клиничен имунолог в Националния център по заразни и паразитни болести /НЦЗПБ/ 
  • д-р Цветелина Великова - имунолог в болница "Лозенец"
  • Деян Денев – директор на Асоциация на научно изследователските и фармацевтични производители

Слушайте епизода тук:

Или тук:


От разговора ще научите още:

✅ Кои са най-важните моменти в кратките характеристики на одоборените до момента ваксини срещу COVID-19

✅ Кои са последните регистрирани странични реакции от ваксините при мъжете и жените

✅ Коя ваксина е подходяща или не е препоръчителна при различните заболявания

✅ Има ли заразени и ваксинирани

✅ Има ли смъртни случаи след поставена ваксина

✅ Има ли фалшиви сертификати за ваксина

Сердика център

Проф. д-р Мария Николова е категорична, че нито РНК-ваксините, нито векторните могат да заразят с болестта или да се интегрират в нашия генетичен материал, те не могат да навлязат в ядрото на клетките.

Тя обясни, че според промяната в кратките характеристики вече и двете РНК- ваксини могат да се прилагат при деца между 12 и 18 години

Проф. Николова изясни коя ваксина е подходяща за жени, трябва ли да се имунизират бременните, както и тези, приемащи контрацептиви и с кои ваксини да се имунизират мъжете над 50 години. 

Пациентите с ХИВ дават много добър имунен отговор към ваксините, така че хора с вторични имунни дефицити трябва да се ваксинират, изясни още проф. Николова.

проф. д-р Мария Николова

По думите на д-р Цветелина Великова вече е доказано чрез големи международни проучвания, че пациентите с автоимунни заболявания могат да се ваксинират. 

След ваксина не се активира болестта и не се развива ново автоимунно заболяване - няма данни за повишена честота на реактивация на основното заболяване и дори пациенти на имуносупресивна терапия показват добър имунен отговор

Имунизирането трябва да се прави в период на ремисия, допълни д-р Великова.

д-р Цветелина Великова

Деян Денев е категоричен, че данните сочат, че ваксините работят, помагат, предпазват и не вредят, с много малки изключения и това е отразено в кратките характеристики. 

Макар по думите му, с мутациите на вируса, това да намалява, тяхната ефективност срещу предпазването от хоспитализация, тежък COVID-19 и смърт, е относително устойчива. По думите му в държавите с високо имунизационно покритие заразените също растат, но смъртността от болестта е несравнимо по-ниска.

"Болестта се развива най-вече, където има неваксинирании и мен ме притеснява това - какво ще се случи в държава, в която Делта вариантът сега се серазгръща, а ваксинационното покритите е изключително ниско", попита Денев. Според него държавата трябва да е подготвена за това.

Деян Денев

Кои са нашите гости:

Проф. д-р Мария Николова, дмн, завежда отдел „Имунология“ и Референтната лаборатория по имунология наНационалния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ), София. Проф. Николова завършва медицина през 1987 г. София. Защитава докторска дисертация по имунология през 1994 г., а  през 1995 г. придобива специалност клинична имунология. През периода 1997-2001г. специализира и работи в Националния институт по здравеопазване и медицински изследвания на Франция (INSERM) в областта на  имунодерматологията и туморната имунология. В НЦЗПБ работи от 1994 г., последователно като научен сътрудник, доцент и професор (от 2013 г.) Била е гост-преподавател към медицинския факултет на Университет Париж-12 и отделението по клинична имунология на университетска болница „А. Мондор”, Кретей, Франция (2006-2012 г.). Председател е на Експертния съвет по ХИВ/СПИН и СПИ към МЗ от 2014 г. Автор на над 100 научни публикации в областта на човешките левкоцитни антигени, регулацията на имунния отговор и нейните нарушения в хода на остри и хронични инфекции. Член на УС на Българската асоциация по клинична имунология, Европейския съюз на имунологичните дружества (ЕFIS), Европейската мрежа по флоуцитометрия, Международното дружество по СПИН (IAS). Съпредседателна дружеството по Имунология към  СУБ

Д-р Цветелина Великова е лекар-специалист в Университетска болница Лозенец в Лаборатория по клинична имунология и асистент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Научните интереси и публикации на д-р Великова са автоимунни нарушения, особено гастроенетрологични заболявания, цитокини, Т клетъчни отговори, микробиом, възпаление на лигавицата, диабет и астма, COVID-19. Д-р Великова служи и като рецензент и член на редакционния съвет на няколко списания в страната и чужбина. Участвала е в над 15 научни проекта. Тя има блог по имунология на български език и множество статии и интервюта за чуждестранни онлайн издания. Наскоро бе отличена в програмата "40 до 40" и като женски ролеви модел на Европейското обединение по гастроентерология.

Г-н Деян Денев заема позицията на Директор на ARPharM от октомври 2003 г. Юрист по образование, дипломирал се от СУ “Св. Климент Охридски”, експерт по фармацевтично законодателство и лекарствена политика. Като директор на асоциацията води активностите на научноизследователската фармацевтична индустрия по ключови въпроси, касаещи лекарствената политика и регулации, интелектуална собственост и развитие на фармацевтичния пазар. Деян Денев е член на Комисията по прозрачност като представител на фармацевтичната индустрия в България от 2008 г. до 2013 г. и представлява Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България в Надзорния съвет на НЗОК от януари 2014 г. до януари 2015. Той е член на специалната работна група за Централна и Източна Европа на Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации и председател на Управителния съвет на Българската организация за верификация на лекарства (БОВЛ) през 2021 г.

Всички епизоди на подкаста "Covid ваксините"можете да чуете:


БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна