В последния епизод за годината на подкаста на БНР "COVID Ваксините" поканихме международно признат учен в областта на фармацията и лекарствената регулация.
Целта е да съобщим най-новата информация за ваксините за най-малките и да дадем данни за ваксинационното покритие при децата в европейски мащаб, както и има ли странични реакции при децата от 5 до 11 години. Ще ви разкажем още затихват ли Covid вълните с новия щам Омикрон и кога се очаква една ваксина срещу всички коронавируси.
Гост в епизода е проф. Илко Гетов - българският представител в Европейската агенция по лекарства.
"Ваксината на "Пфайзер" няма да бъде единствената ваксина за деца от 5 до 11 години. В момента в ЕМА има постъпило заявление за одобряване и оценяване на ваксината на "Модерна" за деца от 6 до 11-годишна възраст, текат и клинични изпитвания за ваксина за децата между 3 и 5 години.
Работи се усилено на международно научно ниво и върху т.нар. "пан коронавирусна ваксина", която да може да ни защитава от всички настоящи и бъдещи може би коронавируси. Това е все още на лабораторен етап, далеч е от разрешаване за употреба, но са ангажирани едни от най-добрите учени в света и до пет години може би да имаме ваксина срещу коронавирусите.
Компаниите работят също и върху подобрени или "ъпдейтнати" варианти на ваксините, тези които са базирани на информационна РНК, като до март 2022 компаниите трябва да представят данни за подобрените варианти за идващите щамове.
Очакваме до края на 2021 година окончателни данни на ефекта на сега съществуващите ваксини срещу Омикрон. Но данните показват, че използваните досега ваксини са ефикасни на 70 на сто срещу Омикрон ", каза проф. Илко Гетов.
Проф. Гетов е категоричен, че в медицината подходът е поставяне на ваксина в детска възраст. Защото се създава по-добър и траен имунитет, детския организъм не реагира рязко на внесените ваксини, няма нищо странно в това, че имаме и вече ваксини за деца - това е нормално. След това, ако се налага, се прави реваксинация, така е и с другите ваксини. Много зависи от вида на щама и на инфекциозния агент, за да се прецени дали да бъде еднократна ваксината или не.
Засега ваксината за деца се приема добре в другите страни от ЕС. В София има заявени 120 записани за ваксина деца, във Варна са десетина деца. Но е добре разумно да израходим количествата за България, защото пак ще трябва да изхвърляме и даряваме. А при другите страни като Германия има огромен недостиг - те ще ни ги вземат.
У нас дойдоха 42 хиляди дози ваксини за най-малките. Ваксинираните деца от 11 до 18 години в ЕС са над 15 милиона дози на "Пфайзер". В България също все повече деца над 11 години се ваксинират", поясни проф. Гетов.
Проф. Гетов каза, че няма тежки странични реакции при децата до 18 години след ваксина. Ваксината не отключва заболявания, РНК ваксината се разпада до два дни. А при децата има само от този тип ваксини.
Но вече има случаи на починали от вируса деца, а също са установени тежки постковид синдроми при децата. Вирусът е многолик и обхваща всички органи и системи на организма.
На 10 хиляди симптоматични за Covid-19 деца - 60 постъпват в болница, а 6 влизат в интензивно отделение", даде още статистика проф. Гетов.
Няма да се борим с антиваксърите - те са 10 на сто, ние трябва спокойно да убедим колебаещите се, но съм против стимулиране с материални средства - не може с публични средства да се стимулира някой, защото решил да се ваксинира.
Ако до март нямаме 50 на сто ваксинирани, ще станем "гнездо на нов вариант на вируса", счита проф. Гетов.
Последните проучвания сочат, че двете дози ни предпазват до 9 месеца, сега се изследва колко време ще имаме имунитет след бустера. Най-вероятно от 9 месеца до една година.
Ако си си поставил двете дози в България, а бустерната доза е в чужбина, би следвало Националната информационна система у нас да съдържа информация и за бустерна доза.
"Бустерната доза се поставя след шест месеца. Като аз съм привърженик да се направи бустер със същия вид ваксина, с който си започнал. Ако си с "Янсен", може след два месеца бустерна пак на "Янсен", а ако си с Астра Зенека след 56 месеца се поставя бустер на РНК ваксина.
Положителната новина е, че вирусът започва да се самоограничава към септември - октомври 2022 година , особено след Омикрон.
А в чужбина има нови заразени при много голям процент ваксинирани, но това е вълната на неваксинираните, а тези от заразените не стигат до болница или до тежък изход", поясни още проф. Илко Гетов.
У нас не се поставят ваксини с изтекъл срок на годност, а от догодина ще има нови количества. На този етап у нас не е поръчана новата ваксина Ковавакс, заради наличието на достатъчно количества от другите. За нея тепърва ще събираме опит, тя е направена по по-конвенционален метод. Това обобщи българският представител в Европейската агенция по лекарства.
Слушайте епизода тук:
Или тук:
От разговора ще научите още:
✅ Какви нови ваксини за деца се очакват и за каква възраст
✅ Има ли данни колко родители у нас са заявили желание за ваксинация на децата им
✅ Каква информация има за странични реакции при децата след имунизация
✅ Как да преодолеем страховете относно ваксинацията при най-малките
✅ Необходими ла са нови мерки у нас на фона на сегашната ситуация
✅ Какво да предприеме като новия здравен министър с оглед на справянето с пандемията
✅ Защо у нас не може да се върви към задължителна ваксинация
✅ Трябва ли по-широко въвеждане на зеления сертификат
✅ Омикрон - каква са научните данни за него
✅ Кои ваксини и колко ни предпазват от Омикрон
✅ Има ли значение кога си се ваксинирал, за да си предпазен и от Омикрон
✅ В кои случаи се налага бустерна доза точно заради Омикрон
✅ Дали Омикрон е опашката на пандемията и дали тя приключва с него
✅ Кои ще са новите ваксини през следващите години
✅ Нови медикаменти и терапии срещу Covid-19, които се очакват
Проф. Илко Гетов, д.ф. завършва фармация през 1988 г., има две специалности за следдипломно обучение, трудов стаж в аптека и болнична аптека. През 1998 г. защитава дисертация за ОНС "доктор", последователно е асистент, главен асистент, доцент и професор във Фармацевтичен факултет на Медицински университет-София. Има специализации в Германия и Италия, член е на български и международни професионални и научни дружества и асоциации. Национален консултант по клинична фармация на МЗ, бил е член на НСЦРЛП.
От юни 2013 г. до февруари 2020 година е председател на Български фармацевтичен съюз, член на Изпълнителния комитет на Фармацевтичната група на Европейския съюз (PGEU), избран за вицепрезидент за 2016 г. и е първият вицепрезидент на Фармацевтичната група.
Има над 100 научни публикации, автор и съавтор в учебници и книги. Член на редакционни колегии на 5 международни научни списания.
Всички епизоди на подкаста "COVID ваксините" можете да чуете:
