Върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел обяви в понеделник, че Европейският съюз е готов да обсъди енергийните санкции срещу Русия в отговор на последните събития в Украйна.
"Това, което се случва в Мариупол, е масово военно престъпление – бомбардиране и убиване на всички безразборно“, заяви Борел, добавяйки, че Европейският съюз трябва да осъди действията на Русия "по-силно", защото "Русия използва военни способности срещу цивилните".
Борел посочи, че ще бъдат обсъдени по-нататъшни санкции, "особено свързани с енергетиката", за да продължи подкрепа на ЕС за Украйна.
Според председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, Европейският съюз е "твърде зависим от руските изкопаеми горива“ и че трябва "да се измъкне от тази зависимост по начин, който да не нарани твърде много собствената му икономика, защото това е най-силният лост, който имаме срещу Путин и неговата война".
Фон дер Лайен каза още, че ЕС ще поиска от Съединените щати повече втечнен природен газ, за да се диверсифицира от руския газ. Тя увери, че блокът ще има достатъчно запаси от синьото гориво, за да издържи през следващата зима, дори ако Русия намали своя износ на газ.
Тя повтори, че ЕС трябва да инвестира във възобновяеми енергийни източници, но добави, че гражданите също така могат да допринесат със своята част, като използват по-малко енергия.
Междувременно литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис предупреди, че Европейският съюз "не трябва да се умори" да налага санкции на Русия или да предлага помощ на Украйна. "В ЕС сякаш витае чувството, че бихме искали да седнем и да си поемем дъх, но мисля, че това е много лошо послание към тези, които всъщност се бият в Украйна“, каза той.И Ландсбергис добави, че е "неизбежно да започнем да говорим за енергийния сектор" и особено за петрола, тъй като той е "най-големият източник на приходи" за Русия. Според него руският внос е "доста лесно заменим поради нашата инфраструктура и множество доставчици“.
Той също така каза, че балтийските държави "отчаяно се нуждаят от допълнително внимание, когато става въпрос за сигурност и отбрана", заявявайки, че "разчитат на възпиране", но че сега е време за преминаване към "действителна постоянна отбрана".
Унгарският външен министър Петер Сиярто обаче заяви в онлайн брифинг, че налагането на санкции срещу руски газови източници е "червена линия" за Унгария.
"Ние ясно третираме санкциите за енергийните доставки като червена линия“, каза Сиярто, добавяйки, че "енергийната сигурност не е идеологически или философски въпрос, а физически". Министърът заяви, че "не е реалистично" да има оттегляне от руските енергийни източници "през следващите година или две".
Сиярто също така отбелязал, че въпреки, че в момента Унгария не предоставя оръжия на Украйна, неговата страна "няма да блокира другите държави членки на ЕС да доставят повече оръжия“.
Русия пък предупреди, че налагането на санкции върху вноса на руски петрол "ще се отрази сериозно на енергийните баланси на европейския континент към по-лошо".Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков добави, че подобно ембарго "ще засегне много сериозно световния петролен пазар като цяло“, като Европа ще бъде "силно ударена", докато Съединените щати "ще се чувстват много по-добре от европейците".
Руският вицепремиер Александър Новак пък заяви, че добивът на петрол и газ в Русия работи на "пълен капацитет".
Според Новак влиянието на решението на САЩ и Великобритания да се откажат от вноса на руски петрол и неговите деривати е незначително, тъй като доставките за тези две държави са малки.
