Войната в Украйна кара Международния валутен фонд да намали прогнозите за глобален растеж както за 2022 г., така и за 2023 г., тъй като по-високите цени на храните и енергията оказват натиск върху по-слабите икономики, заяви в четвъртък управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева, предаде Ройтерс.
Говорейки преди пролетните срещи на МВФ и Световната банка следващата седмица, Георгиева отбеляза, че Фондът ще понижи прогнозите си за растежа на 143 икономики, представляващи 86% от световното икономическо производство, но добави, че повечето държави ще запазят положителен растеж.
Според нея инвазията на Русия в Украйна "изпраща шокови вълни по целия свят" и нанася огромен удар върху страните, които се борят да се възстановят от все още бушуващата коронавирусната пандемия.
"Просто казано, ние сме изправени пред криза на върха на друга криза“, посочи Георгиева по време изказване пред "Фонда на Карнеги за международен мир" във Вашингтон. "В икономически план растежът намалява и инфлацията се повишава. В човешки план доходите на хората намаляват и трудностите се увеличават."
МВФ, който трябва да публикува новите си икономически прогнози следващия вторник, предвижда, че инфлацията, която сега е "ясна и настояща опасност" за много икономики, ще остане повишена за по-дълго време от очакваното.
Георгиева не предостави по-конкретни данни за глобалния растеж, но преди време отбеляза, че той ще бъде по-нисък от прогнозираните от МВФ през януари 4,4%.
"Оттогава перспективите се влошиха значително, до голяма степен заради войната и нейните последици. Инфлацията, финансовото затягане (повишаването на лихвите) и честите, широкообхватни локдауни в Китай, причиняващи нови пречки в глобалните вериги на доставки, също натежават върху икономическата активност".
Кристалина Георгиева предупреди и за ново голямо усложнение - фрагментацията на световната икономика на геополитически блокове с различни търговски и технологични стандарти, платежни системи и резервни валути.
По подобен начин американският министър на финансите Джанет Йелън изрази загриженост в сряда относно "биполярна" глобална икономика - със Съединените щати и техните демократични съюзници от едната страна, и Китай и други държавно-ръководени икономики от другата страна.
Георгиева каза, че подобна фрагментация е най-голямата заплаха за икономическия ред след Втората световна война, ръководен от САЩ и управляван от МВФ, Световната банка и други институции, създадени в края на този конфликт.
"Такава тектонска промяна би довела до болезнени корекционни разходи. Вериги на доставки, научноизследователска и развойна дейност и производствени мрежи ще бъдат прекъснати и трябва да бъдат възстановени. Бедните страни и бедните хора ще понесат тежестта на тези размествания".
Промяната вече нарушава способността на света да работи заедно за намиране на решения на войната в Украйна и на Covid кризите и заплашва да провали сътрудничеството по изменението на климата и други предизвикателства, каза шефът на МВФ.
Според Георгиева продоволствената несигурност е повод за "сериозна загриженост" поради прекъсване на доставките на зърно и торове от Украйна, Русия и Беларус, което оказва натиск върху най-слабите държави по света. Без задействане на многостранен план за увеличаване на доставките на храна, много страни са изправени пред повече глад, бедност и социални вълнения.
