Експертите на Международния валутен фонд, който проведе редовната си мисия у нас в периода 5-15 април, прогнозират ориентировъчен икономически растеж на българската икономика от близо 3%, а инфлацията вероятно ще достигне двуцифрени стойности.
След консултации по член IV от Учредителния договор на МВФ, фондът посочи, че в несигурна среда икономическите политики трябва да се справят със значителни предизвикателства. Докато възстановяването от предизвиканата от пандемията криза продължава, войната в Украйна се очаква да има значително икономическо въздействие, включително чрез забавяне на растежа и увеличаване на инфлацията.
Фискалната политика трябва да продължи да предоставя адекватна здравна и икономическа подкрепа, да отразява търсенията, произтичащи от войната, и да планира неизвестното, като същевременно избягва увеличаването на инфлационния натиск.
Според МВФ банковият сектор на нашата страна е добре капитализиран, но в предизвикателната среда политиките на финансовия сектор трябва да продължават да проявяват бдителност.
В същото време политиците трябва да се справят с дългогодишните структурни предизвикателства, особено повишаването на жизнения стандарт, намаляването на неравенствата и подкрепата на зеления преход.
Предвид присъединяването към еврозоната политиките, които помагат за насърчаване на сближаването на доходите с партньорите от ЕС, са още по-важни, посочва Фондът и отбелязва, че "Планът за възстановяване и устойчивост", подкрепен от фондовете на ЕС, има решаваща роля в тези области.
Фондът приветства фокусът на властите върху подобряването на управлението и борбата с корупцията.
Според МВФ българската икономика показа устойчивост през поредица от шокове, като икономиката се възстанови през 2021 г. благодарение на оказаната подкрепа и въпреки продължаващата пандемия и продължителната политическа несигурност, които натежаха върху инвестициите.
Войната в Украйна обаче внезапно помрачи перспективата и значително увеличи несигурността. Икономическите ефекти от войната ще се материализират предимно чрез по-високи цени на суровините, по-ниско търсене от търговските партньори и въздействието на несигурността върху инвестициите, като в същото време трябва да се полагат грижи за украинските бежанци. Високата енергийна зависимост от Русия представлява значителна уязвимост, отбеляза МВФ в своя доклад след края на мисията в нашата страната.
От друга страна, финансовият сектор има много малка пряка експозиция към Русия или Украйна.
Тъй като събитията се развиват бързо, мащабът на въздействието на войната е трудно да се предвиди.
Икономическият растеж се предвижда да достигне ориентировъчно близо 3 процента тази година, докато инфлацията вероятно ще достигне двуцифрени стойности, прогнозират експертите на МВФ. Според тях рисковете могат да влошат перспективата чрез по-силни странични ефекти от войната в Украйна, възобновяване на инфекциите с Covid-19, продължителни прекъсвания на веригите на доставки и по-бързо от очакваното затягане на глобалните условия за финансиране.
Фискалната политика трябва да бъде гъвкава предвид голямата несигурност, но някои промени вече са препоръчителни при ревизията на бюджета по средата на годината. Въз основа на макроикономическите предположения на МВФ, приетият през февруари бюджет за 2022 г. ще доведе до фискален дефицит от около 3% от БВП, приблизително еквивалентен на дефицита от миналата година. Тази политическа позиция постига разумен баланс между подкрепата за възстановяването при насрещните ветрове от войната в Украйна и неподхранването на инфлационния натиск. Към планираното средногодишно преразглеждане на бюджета ще трябва обаче да се подходи гъвкаво, тъй като могат да се появят нови нужди и приоритети и да се материализират рискове.
Това може да наложи промяна на приоритетите и евентуално по-свободна фискална позиция от планираната в момента, за което ниското ниво на публичния дълг би осигурило пространство. Като цяло от МВФ виждат поле за преглед на състава на разходите по следните начини:
- Преориентацията на текущия бюджет към повече публични инвестиции е добре дошла, но мащабът на планираното увеличение от миналата година може да противоречи на капацитета за усвояване. Новите проекти може да се наложи да се въвеждат поетапно.
- Номиналното замразяване на заплатите, което е заложено в текущия бюджет, може вече да не е желателно при висока инфлация. В по-широк план политиката на заплатите трябва да се основава на цялостен преглед на обществените заплати и заетостта.
- Ревизията на бюджета трябва да отчита новите нужди, възникващи от войната в Украйна, например по отношение на продоволствената сигурност и предоставянето на решаваща подкрепа за бежанците. Освен това, за да се планират непредвидени разходи, ревизираният бюджет също така ще трябва да увеличи резерва си за непредвидени обстоятелства.
- Субсидиите за електроенергия за компаниите и временните тавани на цените на енергията на дребно помогнаха за смекчаване на въздействието на високите цени. Подкрепата обаче може да бъде коригирана чрез постепенно изместване на тези съществуващи механизми към пряка подкрепа към домакинствата, които се нуждаят от нея. Това би помогнало за намаляване на фискалните разходи и ще насърчи енергийната ефективност.
- На този етап от възстановяването и с недостиг на работна ръка, който се появява отново в някои сектори, МВФ подкрепя постепенното премахване на схемата за запазване на работни места "60 на 40", която изигра ключова роля по време на кризата с Covid-19, но изглежда вече не е необходима.
- Увеличенията на пенсиите и специалните допълнителни пенсионни плащания помогнаха за поддържане на доходите на пенсионерите по време на пандемията, но разходите за тях допълнително натежават върху пенсионната система, която вече структурно е в дефицит. Цялостният преглед на пенсионната система би помогнал за разработването на реформи, насочени както към нейната устойчивост, така и към адекватно ниво на пенсии.
