Международният валутен фонд повиши леко прогнозите си за глобалния растеж за 2023 г. предвид устойчивата икономическа активност през първото тримесечие, но предупреди, че постоянните предизвикателства влошават средносрочната перспектива, съобщава Ройтерс.
В последната си световна икономическа перспектива, публикуван във вторник, МВФ също така каза, че инфлацията намалява, както и острият стрес в банковия сектор, но балансът на рисковете, пред които е изправена глобалната икономика, остава в низходяща посока, а кредитирането е ограничено.
Фондът заяви, че вече прогнозира растеж на глобалния БВП с 3,0% през 2023 г., което е с 0,2 процентни пункта повече от прогнозата през април, но в същото време запази непроменена прогнозата си за растеж от 3% през 2024 г.
Прогнозата за растеж за периода 2023-2024 г. остава слаба от историеска гледна точка и доста под средната годишна стойност от 3,8%, наблюдавана през периода 2000-2019 г., до голяма степен поради по-слабото производство в развитите икономики, и може да остане на това по-слабо ниво с години.
"На правилния път сме, но не сме вън от опасност", посочи главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуринчас в интервю за Ройтерс, отбелязвайки, че повишаването на прогнозата за тази година се дължи главно на резултатите от първото тримесечие. "Това, което виждаме, когато погледнем пет години напред, всъщност е близо до 3,0%, може би малко над 3 на сто. Това е значително забавяне в сравнение с това, което имахме преди коронавирусната пандемия" добави той.
Според него това е свързано и със застаряването на световното население, особено в страни като Китай, Германия и Япония. Новите технологии обаче могат да повишат производителността през следващите години, но това от своя страна може да бъде разрушително за пазара на труда.
МВФ повиши леко перспективата си за Съединените щати, като прогнозира растеж от 1,8% през 2023 г. спрямо 1,6% през април, визирайки запазващия се силен трудов пазар в най-голямата икономика.
В същото време Фондът запази непроменена прогнозата си за растежа на Китай с 5,2% през 2023 г. и с 4,5% през 2024 г. но предупреди, че възстановяването на втората по сила световна икономика е слабо и по-дълбоко свиване в сектора на недвижимите имоти продължава да представлява рск.
Фондът обаче намали перспективата си за Германия, като сега вече прогнозира свиване на водещата европейска икономика с 0,3% през 2023 г. при предишна прогноза за по-умерен спад с 0,1 на сто, но същевременно рязко повиши прогнозата си за Обединеното кралство, залагайки вече на британски растеж от 0,4% при прогноза през април за спад с 0,3 на сто.
Страните от еврозоната се очаква да отбележат растеж от 0,9% през 2023 г. и с 1,5% през 2024 г., като и двете прогнози са повишение с по 0,1 процентни пункта спрямо априлските.
Растежът на Япония също беше ревизиран нагоре с 0,1 процентни пункта до 1,4% през 2023 г., но МВФ запази прогнозата си за 2024 г. непроменена на 1,0%.
Светът сега е по-добро място, посочи МВФ, отбелязвайки решението на Световната здравна организация да сложи край на глобалната извънредна ситуация в областта на здравеопазването, свързана с Covid-19, както и с разходите и времето за доставки, които се върнаха на нивата отпреди пандемията.
"Но силите, които възпрепятстваха растежа през 2022 г., продължават да съществуват“, предупреди МВФ, цитирайки все още високата инфлация, която подкопава покупателната способност на домакинствата, по-високите лихвени проценти, които повишиха цената на заемите, и по-затегнатия достъп до кредитиране в резултат на напрежението в банковия сектор, което се появи през март.
"Международната търговия и показателите за търсене, както и промишленото производство сочат към по-нататъшна слабост“, каза МВФ, отбелязвайки, че излишните спестявания, натрупани по време на пандемията, намаляват в развитите икономики, особено в САЩ, което предполага "по-малък буфер за защита срещу шокове".
Въпреки че непосредствените опасения за здравето на банковия сектор, които бяха по-ясно изразени през април, вече отслабнаха, турбуленцията във финансовия сектор може да се възобнови, тъй като пазарите се приспособяват към по-нататъшно затягане от страна на централните банки, се казва в новата прогноза на МВФ.
Въздействието на по-високите лихвени проценти беше особено очевидно в по-бедните страни, като доведе до по-високи дългови разходи и ограничи възможността за приоритетни инвестиции. В резултат на това загубите на производство в сравнение с прогнозите преди пандемията остават големи, особено за най-бедните държави в света, каза МВФ.
Фондът също така прогнозира, че общата инфлация в световен мащаб ще спадне до 6,8% през 2023 г. от 8,7% през 2022 г., след което ще се забави до 5,2% през 2024 г., но основната инфлация (без цени на храни и енергия) ще спадне по-плавно, достигайки 6% през тази година спрямо 6,5% през 2022 г. и ще се забави до 4,7% през 2024 г.
Според главният икономисти на МВФ - Гуринчас, може да отнеме време до края на 2024 г. или началото на 2025 г., докато инфлацията достигне целевите нива на централните банкери и настоящият цикъл на парично затягане да приключи.
МВФ обаче предупреди, че инфлацията може да се повиши, ако войната в Украйна се изостри, позовавайки се на загриженост относно оттеглянето на Русия от черноморска зърнената инициатива или ако по-екстремните повишения на температурите, причинени от метеорологичните условия "Ел Ниньо", повишат цените на суровините. Това от своя страна може да предизвика допълнителни повишения на лихвите.
Според главният икономисти на МВФ Пиер-Оливие Гуринчас, спирането на Черноморската зърнена инициатива се очаква да окаже по-голям възходящ натиск върху цените на храните, което може да доведе до поскъпване на зърното с 10% до 15%.
"Черноморската инициатива за зърно беше много инструментална, за да се гарантира, че ще има достатъчно доставки на зърно за света през миналата година. Изчислено е, че около 33 милиона тона зърно са били изпратени от Украйна до останалия свят и това помогна да се запази по-нисък ценовият натиск", каза той.
МВФ също така каза, че растежът на световната търговия намалява и ще достигне едва 2% през 2023 г., преди да се повиши до 3,7% през 2024 г., но оставайки далеч под растежа с 5,2%, отчетени през 2022 г.
Повишаването на лихвените проценти от страна на централните банки за борба с инфлацията продължава да натежава върху икономическата активност, отбеляза МВФ, добавяйки, че се очаква Федералният резерв на САЩ и Английската централна банка да повишат лихвите с повече от предполагаемото през април, преди да започната да ги намалят през следващата година.
Фондът подчерта, че централните банки трябва да останат фокусирани върху борбата с инфлацията, укрепването на финансовия надзор и мониторинга на риска. Ако се появят допълнителни напрежения, страните трябва бързо да осигурят ликвидност.
МВФ също така посъветва страните да изградят фискални буфери, за да се предпазят от по-нататъшни шокове и да осигурят подкрепа за най-уязвимите.
Фондът отбеляза, че неблагоприятни данни за инфлацията могат да предизвикат внезапно покачване на пазарните очаквания по отношение на лихвените проценти, което може допълнително да затегне финансовите условия, поставяйки под напрежение банките и небанковите институции - особено тези, изложени на рискове, свързани с търговски недвижими имоти.
Фрагментацията на глобалната икономика предвид войната в Украйна и други геополитически напрежения остават друг ключов риск, особено за развиващите се икономики, посочи главният икономисти на МВФ Гуринчас. Това може да доведе до повече ограничения върху търговията, особено със стратегически стоки като критични минерали, върху трансграничното движение на капитали, технологии и работници и върху международните плащания.
