Председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард заяви на пресконференция след края на заседанието на ЕЦБ, че икономиката на еврозоната остава слаба, като рисковете за растеж са насочени в посока надолу.
Тя отбеляза, че се очаква икономическата активност да остане ниска в близко бъдеще, но че проучванията сочат "постепенно възстановяване" през тази година. Икономическият растеж през 2025 г. и 2026 г. ще бъде подкрепен "първоначално от потреблението, а по-късно и от инвестициите", като в същото време ще отслабва негативното въздействието на високите лихвени проценти, а търсенето на износ от еврозоната ще се увеличава.
Относно инфлация Лагард посочи, е "вътрешният ценови натиск все още е висок, отчасти поради стабилния растеж на заплатите и спада на производителността на труда", като тя добави, че растежът на заплатите започва да се забавя, докато печалбите на компаниите поемат част от нарастващите разходи за труд, намалявайки инфлационните ефекти.
Тя отбеляза, че измерванията на дългосрочните инфлационни очаквания остават "като цяло стабилни, като повечето са около целевото ниво на ЕЦБ от 2 на сто".
Лагард каза, че до април ще има по-убедителна информация за състоянието на инфлацията и по-сигурна - до юни, тъй като, въпреки че старият континент вече е в процес на дезинфлация (спадаща инфлация), отразен в данните за потребителските цени от последните три месеца, ЕЦБ "очевидно се нуждае от повече доказателства и повече данни", за да бъде по-сигурна, преди да реши да започне да понижава лихвите.
По този начин тя сякаш намекна, че пазарните очаквания за първо понижаване на евролихвите през юни е в съответствие и с мнението на централните банкери.
По време на речта си след решението на ЕЦБ да запази лихвените проценти непроменени, Лагард настоя, че централните банкери ще обърнат голямо внимание на трите релевантни критерия за инфлационните перспективи, базовата инфлация и силата на трансмисията на паричната политика, за да постигнат достатъчна увереност.
Освен това тя спомена, че в рамките на измерванията на базовата инфлацията, вътрешната инфлация, която "до голяма степен се формира от цените на услугите", не намалява както другите измерители и че ЕЦБ също трябва да види "умереност" и при нея, за да предприеме промени в паричната и лихвена политика.
По отношение на възможните намаления на лихвените проценти, Лагард подчерта, че "все още сме в период на задържане на лихвите без промяна".
Според нея, след този период на задържане, ще преминем към "рестриктивен период" (на понижение на лихвите), който ще отнеме известно време и след като той приключи, ще преминем към "период на нормализиране" на паричната и лихвена политика.
Тя обаче отбеляза, че "няма да се ангажира с никакво темпо, ритъм или величина, защото ще продължим да сме зависими от данни", обяснявайки, че всички фактори трябва да бъдат взети под внимание, преди "да предприемем по-нататъшни ходове".
Кристин Лагард повтори, че по отношение на инфлацията "все още не сме достигнали нужните нива", като същевременно посочи важността на прогнозите.
Тя отбеляза, че на днешното си заседание Управителният съвет на ЕЦБ "не е обсъждал намаляване на лихвените проценти", но добави, че централните банкери "току-що започнаха да обсъждат отмяната на нашата рестриктивна позиция".
Лагард обаче посочи, че "няма да чакаме да достигнем целевото инфлационно ниво от 2%, за да вземем решение". "Ние обсъдихме рамката и силното ми очакване е тя да бъде завършена на 13 март", каза тя.
