Украйна е първата защитна линия на Европа и трябва да бъде удържана, докато Русия се превъоръжава много по-бързо от европейците, а Съединените щати могат да им обърнат гръб след по-малко от година.
Предупреждението на Шашанк Джоши, военен редактор на списание "The Economist", в интервю за БНР идва в момент, когато руските войски продължават напора срещу украинската отбрана западно от Авдеевка.
Г-н Джоши, ще се съгласите ли с предупрежденията на военни експерти, че украинският фронт може да се пропука и разпадне в близките месеци?
"Предупреждението е съвсем уместно. Но дали ще се сбъдне ще зависи от решенията, които ще вземат Украйна и Русия. Особено много ще зависи от това дали украинците ще бъдат адекватно снабдени с боеприпаси, което, както изглежда, ще се случи, благодарение на европейската инициатива, водена от Чехия.
Ще зависи също и от това дали Украйна ще може да реши проблема с недостига на войници. В много украински батальони личният състав е под полагащото се равнище. Няма достатъчно хора за плътна отбрана по цялата огнева линия. Ако руското командване намери достатъчно резерви, за да продължи натиска през следващите няколко месеца, тогава е напълно възможно украинският фронт да се пропука.
Ако проблемите с боеприпасите и недостига в жива сила бъдат решени, тогава рискът от пробив ще бъде съществено понижен. Вместо това руснаците ще постигнат малки успехи на висока цена - същото, каквото постигнаха миналата година в Бахмут, без никакъв ефект на доминото. С други думи: украинските линии могат да се сринат, но това не е задължително да се случи."
Като имате предвид опита от Северодонецк, Авдеевка и други битки в тази война, смятате ли, че руските войски са в състояние да се възползват от пробив в украинските линии, за да завземат значителни територии?
"Според мен за руското командване ще бъде много трудно да се възползва от евентуален пробив по множество причини. На първо място, в момента офанзивата им се развива не с големи формирования като батальони и бригади, а с относително малки щурмови групи в размер до рота. Не виждаме общовойсковите маневри, съчетаващи пехота, авиация и артилерия. Руснаците загубиха много офицери. Освен командният потенциал, дефицитни и при тях са боеприпасите и, може би най-важното, бойната техника - оръдията и бронираните машини. Би трябвало да попълнят тези загуби, преди да са в състояние да развият всякакъв следващ успех на фронта.
Руснаците обаче могат да използват всяка пукнатина в украинската отбрана дори без отлично командване и подобрени тактически възможности. Украинците сами го доказаха в Харковска област през есента на 2022 г. Тогава руските отбранителни линии там бяха крехки, бранителите им бяха с понижен дух, без резерви. Украинците минаха през тях с лековъоръжена моторизирана пехота, без да се налага да провеждат някаква сложна операция със синхронизиране на артилерия, авиация и пр.
Украинците днес са в малко по-добро положение от руснаците през 2022, защото - макар и със закъснение - изграждат ешелонирани укрепления и така за руснаците ще бъде много по-трудно да проникнат дълбоко в отбраната им. Но тези отбранителни съоръжения - и противотанковите заграждения, и минните полета - са ефективни само когато има хора - войници, които да наблюдават противника, да насочват срещу него артилерийския огън и т.н. Така че Украйна трябва да реши кадровия проблем и да попълни войските си."
От миналия август досега Киев успя да изтласка руснаците от западната част на Черно море. През последните дни и седмици украинските дронове атакуват петролната инфраструктура дълбоко на руска територия. Но трайни ли са тези успехи? Обратими ли са?
"Да, обратими са. Украйна постигна забележителни успехи в Черно море - според британски изчисления, унищожи 25 процента от руския Черноморски флот и възстанови зърнения си експорт на довоенните равнища. Това може да се нарече триумф. Но този триумф се дължи на добро разузнаване и на способността да се използва придобитата от разузнаването информация, за да нанася удари с военноморски дронове и с крилатите ракети, предоставени от Франция и Великобритания. Само че Париж и Лондон не могат да доставят вечно тези ракети. В един момент те ще свършат. Тогава руският флот ще може да се върне в Севастопол и да поднови натиска върху украинските пристанища. Възможно е морската блокада да бъде затегната отново в следващата година - година и нещо. Именно затова споровете в Европа за и против доставката на германските ракети "Taurus" за Киев са толкова важни днес."
Американският президент Джо Байдън заяви тази седмица, че Путин няма да спре с Украйна. Френският президент Еманюел Макрон повтори това предупреждение в четвъртък и добави, че Полша, Молдова или Румъния могат да са следващите. Както "The Economist" писа напоследък, Европа не е подготвена да се отбранява сама ако Тръмп бъде избран в САЩ и наистина откаже да изпълнява чл. 5 на Североатлантическия пакт. Какво да правим?
"Непосредствената задача за Европа е да задържи Украйна в битката, защото Украйна е първата защитна линия на Европа. Украинците ежедневно разбиват руската боева мощ и колкото по-дълго и по-успешно го правят, в толкова по-голяма безопасност ще е Европа. Така че първата задача е, при липсата на нова (значителна) помощ от страна на Съединените щати, европейците да осигурят на украинската армия необходимото да продължи борбата.
За това се изисква лидерство - ефективно лидерство, каквото показва тези дни френският президент Еманюел Макрон, а също така и много по-добра координация между големите страни - Франция, Германия и Великобритания, а така също и с прибалтийските републики и Полша.
Следващата стъпка е европейците да се замислят за отбраната си, при положение че Тръмп стане президент на Съединените щати, и да осъзнаят, че това може да се случи само след 9-10 месеца. Времето, за което европейците могат да запълнят пробойните в отбраната си, е по-дълго от срока, в който Америка може да се оттегли от Европа. Така че това, което трябва да направим, е да си дадем ясна сметка за слабостите си не само в разходите за отбрана и в боеспособността на въоръжените си сили, но и в специфични ниши, за които сега трябва да разчитаме на американците. Например в логистиката, в командването и контрола на операциите, в разузнаването, въздушния транспорт, презареждането във въздуха и пр.
Тези елементи не се набиват толкова на очи, но колкото и ракетни установки, оръдия и танкове да имат европейците, няма как да ги използват без необходимите командни кадри, без разузнавателните средства, с които да намират мишените за тези оръжия, без военнотранспортни самолети, с които да пренасят бързо войски към кризисни места. Ако бях европейски политик, щях да се замисля как по-скоро да се справя с недостига на тези средства като при това имам предвид, че Русия вече е в режим на военна икономика и се превъоръжава много по-бързо от нас."
Според вас, ще нарасне ли разнобоят в Европа, ако Тръмп спечели на 5 ноември?
"Напротив, ще намалее. Разногласията, разбира се, няма да изчезнат съвсем. Ще има страни като Полша, които - както през първия мандат на Тръмп - ще продължат да търсят сътрудничество с Вашингтон, вместо да приемат възможността, че американският президент ще изостави европейците. Но опасенията - споделените опасения - в Европа ще са много по-големи при нов мандат на Тръмп. В самата Полша проевропейската жилка в новото полско правителство е много по-отчетлива. Това, че Великобритания е извън Европейския съюз, е проблем, но не толкова голям при очертаващото се лейбъристко правителство. Има проблеми и с очертаващото се влизане на крайната десница в управлението на Нидерландия, а също и с крайнодесните Льо Пен във Франция и "Алтернативата" в Германия. Ако те вземат властта, консенсусът в Европа ще стане много по-труден. Като цяло обаче ми се струва, че - за разлика от 2017-2021 година (при предишното управление на Тръмп) - днес европейците осъзнават много по-добре, че имат обща съдба и че трябва да действат заедно, защото Русия се превъоръжава, Украйна е притисната, а Тръмп наистина може да ни обърне гръб този път."
