"В моето детство – личният разказ има значение, чужбината, особено по-далечната, беше нещо мечтано, недостъпно, много чуждо. С течение на времето, когато дойдоха промените 1989 г., изключително много хора започнаха да емигрират, те си отиваха, докато сега все повече виждам как хората отиват и се връщат. Виждам как все повече говорим за мобилност, отколкото за миграция. Особено в последните 10-12 години, в които българинът вече може да работи достойно в Европа. Все повече става по-мобилен, от гледна точка да се чувства и тук, и там у дома. В европейски мащаб усещането на българина много сериозно се промени, което се вижда и от изследванията, които правим на терен. Хора, които никога не говорят с категоричност за "тук" и "там", когато говорим конкретно за Европа."
Това казва д-р Юлия Попчева, етнолог в Института по етнология и фолклористика при БАН. Тя коментира темата локално, национално и наднационално през резултатите от национално представително проечване в рамките на научен проект „Национални и европейски измерения на съвременната идентичност на българите“, финансиран от фонд "Научни изследвания".
В глобален контекст Европа ни е много близка, отчитат изследователите. И още: все повече локалното излиза на преден план, но не се "бие" с националното. Локалното взема превес, когато говорим за култура, история, произход. Днес говорим за хибридна идентичност - преплитат се национално, европейско и глобално. Има сериозни индикации за формиране на наднационална идентичност, но успоредно се възражда и интересът към корените и културната самобитност. И още: идентичността има много по-отчетлив културен, отколкото институционален облик.
Идентифицирането на българите с Европа е в много по-голяма степен като с континент и цивилизация, отколкото с нейната политическа и икономическа организация, установяват изследователите. Проучването е обобщено от доц. д-р Албена Накова от Института по философия и социология при БАН.
Националната идентичност винаги е била много силна. Тя се проявява на различни нива. По-интересното е, че все повече европейското се засилва, като сред младите се наблюдава размиване на усещането за граници. За тях е все по-лесно да пътуват в чужбина, отбелязва тя. Днешните студенти са израснали в условията, в които България вече е част от ЕС, със съзнанието, че са граждани на ЕС и не тръгват да учат на Запад с усещането за трайна емиграция, а с усещането за възможности и опознаване на друга култура.
"Голяма част от децата, които заминават в чужбина да учат, се връщат. Една част се връщат, защото заминават с идеята да получат там образование и да работят в България. Друга част пък решава, че България е тяхното място, нямат нуждата и желанието да се адаптират в друга държава и наблюдавам млади хора, които много често пътуват в европейските държави. За тях това пътуване е абсолютно достъпно и естествено като начин на живот. Еволюцията от 1989 г. насам най-много наблюдаваме в това как българинът възприема Европа и как се самовъзприема като част от ЕС и Европа."
В рамките на тези 30 години сме имали визов режим, безвизов режим, след 2007 г. сме имали право да пътуваме, но да не работим, а след 2014 г. и да работим. От няколко седмици пък е в сила т.нар. частичен Шенген – тази еволюция е свързана с възприемането на България като част и участник в живота на ЕС, посочва Юлия Попчева.
Все по-малко и все по-трудно е да срещнем немобилни хора или пък такива, които нямат досег до Европа чрез близките си, продължава тя.
"По-скоро Европа понякога в изследванията ни се явява като негативния образ на онова място, което ни отне децата, децата ни не са до нас. Това е негативната конотация, която донякъде можем да открием. Но прави впечатление, че все повече и възрастни хора пътуват. Възрастните хора днес са били младите хора преди 30 години, които са започнали да пътуват."
И Европа, и ЕС се възприемат по-скоро с тяхната културно-историческа стойност, отколкото с тяхната институционална такава, откриват работилите на терен по проекта.
"Изследването, което направихме по нашия проект за съвременни национални и европейски идентичности (национално представително), показва именно това – Европа и ЕС не се идентифицират толкова с европейските институции. Наближават европейските избори и отново говорим, че избирателната активност ще бъде отново ниска именно затова – защото много често в това проучване чувахме: "ние винаги сме били част от Европа", тоест има смесване между географска, историческа, културна представа за Европа. Не бих казала, че Европа се усеща далечна за съвременния българин, без значение от неговото поколение", допълва Попчева.
България става все повече част от общата динамика на промяна на местоположението на европейските граждани. Най-компактните български общности на трайно установените в чужбина наши съграждани са в Германия, те са по-многобройни дори от тези в САЩ и Канада. Испания е друга държава с голям брой българи, живеещи там – тя привлича до голяма степен с това, че самото общество като манталитет и възприемчивост е много близко до българското и културният сблъсък е по-малък. Няма негостоприемни европейски държави, по-скоро става въпрос за политики и различен интерес на българите, пояснява тя.
Какво обаче може да се каже за т.нар. европейска идентичност - дали тя е абстрактна формула и с какво я свързват българите?
"Нямам усещане за обща европейска идентичност, която да се е развила. Това е страшно размито понятие, не мисля, че бива точно разбирано. Как се идентифицираш с Европа? "Нашите европейски ценности" – ако го кажа така на респонденти, в общия случай те отнасят ценностите по-скоро към културно-исторически разбирания, не толкова към европейски политики. Поне в нашето национално представително изследване излиза така. Европейските ценности не се схващат по начина, по който се промотират от официалното говорене. Паневропеизъм не мога да кажа, че съществува. Не го виждам и в разговорите с чужденци и европейски граждани. Идеята за Европа сякаш е, че Европа е едно общо цяло, което обединява много различни по своята същност държави. Дори в Западна Европа се цени различието като такова и в културен план до голяма степен се наблюдава желание за познаване на различните култури, но и за осмислянето им като различни. Ние сме различни, но живеем заедно. В този смисъл идентичността продължава да е по-силна на национално ниво", коментира Юлия Попчева. Тя е на мнение, че "европейската идентичност е по-скоро нещо, за което си говорим изкуствено, отколкото да се възприема от самия човек".
Близо 48% от българите възприемат България като държава член на ЕС, а 30% - като балканска страна на кръстопът между Изтока и Запада. Едва 2% възприемат България като страна, ориентирана към активно сътрудничество със САЩ, което е в рамките на статистическата грешка. Българинът е европейски ориентиран, но същевременно за 62 на сто водещ маркер за европейската идентичност е географското положение, за 33% това е историческото минало, а за 27% - културното наследство. За 23% европейската идентичност е равнозначна най-вече на общото икономическо развитие, а за 22 на сто от анкетираните идентификацията е с обща политика и законодателство, показва изследването.
"Тези дейности са ядра за социална и културна комуникация и обмен – както в България, така и в Европа. Събират хора, които иначе никога не биха се срещнали. Тези организации развиват среда, в която хората създават не само приятелства, но и усещане за общност, взаимопомощ, съвместна празничност, съвместно съжителство. В чужбина има един много важен ефект – на сплотяването на българските общности по места. Те стават инициатори, проводници на българската култура в чужбина. Представят българска култура пред приемащото общество."
Танцовите състави на българите в чужбина изграждат своя собствена социална мрежа, изтъква Попчева. Всяка година те се събират на пътуващ събор – "На мегдана на другата България". Тазгодишното събиране е през май в Палма де Майорка. "Мегданът" е родил и Асоциацията на танцовите състави на българите в чужбина, която официално ги представлява в България и има седалище тук. Така, легитимирайки се както в чужбина, така и тук, тези танцови състави на сънародниците ни зад граница стават все по-разпознаваеми.
Има цял пазар, свързан с фолклорни фестивали в Европа, които са форма на изява, която изнася българска култура зад граница, казва Юлия Попчева. "Много е жива връзката."
Националното знаме се появява все по-често и все повече на необичайни места като градинка с цветни лехи. Зачестява и употребата на цветовете на националното знаме, събрала е данни Юлия Попчева, която дава пример със спирка в едно от селата, в които работи на терен.
"Например, боядисана ограда, боядисана пейка, топки, играчки, дрехи, маратонки. Вижда се и все по-голям набор от продукти, които биват облечени в тези цветове. Има и злоупотреби с националното знаме. Те се случват с желание да промотираме български символи чрез смесването им. Въпреки че на пазара се предлагат различни стойностни и нестойностни възможности, българинът се придържа все пак към чистите форми на знамето, каквото го познава."
Все повече национални знамена се поставят на видни места – например на хълмове, за да бъдат забелязани отдалеч.
От една страна има девалвация на символа, когато той се използва в битовата среда недомислено, от друга страна пък националният символ се използва с респектиращ ефект – като ограничаване на пространство, което да се пази, сочат наблюденията на Юлия Попчева.
Много често националното знаме присъства и като реквизит при танцови и фолклорни формации, които изпълняват определени обичаи – например при кукерските и сурвакарски групи.
"От една страна има дисонанс, защото се представя локална култура, пък се показва националното знаме. Елементи от националното знаме влизат в цветовете на тези костюми и маски. На въпроса ми – защо вашите тояги са опаковани в бяло, зелено и червено, отговорът беше – защото се представяме на много чуждестранни фестивали, да покажем, че ние сме българи. И тук имаме отново смесване на локално и национално с цел да бъде представено в наднационална среда."
Снимки: ИЕФЕМ-БАН, Яна Боянова, БТА
