Китайският износ нарасна през октомври с най-силното темпо от повече от две години насам, тъй като предприятията в азиатската държава побързаха да увеличат доставките си зад граница в очакване на новите мита, които новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп обеща да наложи след встъпването си в длъжност. Износът скочи рязко и преди влизането в сила на митата на Европейския съюз върху вноса на китайски електромобили.
През октомври износът на втората по сила световна икономика нарасна с цели 12,7% спрямо годината по-рано, достигайки 27-месечен връх от 30,906 млрд. долара, надвишавайки прогнозите за по-скромно увеличение с 5% и след растеж с 2,4% през септември. Това е седмият пореден месец на нарастване на китайски доставки зад граница и най-бързият темп на растеж от юли 2022 г.
Износът в посока САЩ нарасна с 8,1%, към ЕС скочи с цели 12,2%, а в посока Русия - с 26,7 на сто.
За първите десет месеца на 2024 г. китайските продажби зад граница са се увеличили с 5,1% спрямо същия период година по-рано, достигайки размер от 2,93 трлн. долара, подсилени от нарастване на износа на селскостопански продукти (с 2,8%), на пластмасови продукти (с 5,8%), текстил (с 4,1%), необработен алуминий и алуминиеви материали (с 13,5%), домакински уреди (с 14,5%), интегрални схеми (с 19,6%), LCD дисплеи с плосък панел (с 9,1%) и автомобили (скок с 18,6%). През този 10-месечен период износът на Китай за САЩ се е увеличил с 3,3%, в посока Хонконг - с 9,1%, за Тайван - с 9,8%, Русия - с 4,7%, Индия - с 2,7%, Обединеното кралство - с 1%, Латинска Америка - с 12,8% и към ЕС - с 1,9 на сто.
Голямата победа на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ постави незабавно на фокус предизборното му обещание да наложи мита от 60% върху китайския внос и вероятно ще стимулира пренасочването на запасите към складовете на водещия в света китайски експортен пазар. Заплахата от митата на Тръмп сериозно притеснява собствениците на китайски фабрики и длъжностните лица в Пекин с оглед на доставки на стойност около 500 милиарда долара годишно, като в същото време се засили и търговското напрежение с Европейския съюза, който през миналата година внесе китайски стоки за 466 милиарда долара.
Импулсът в износа на Китай беше един от малко позитивни фактори за намиращата се в затруднения втора по сила световна икономика, тъй като доверието на домакинствата и бизнеса беше подкопано от продължителната дългова криза на пазара на имоти.
Същевременно вносът в Китай се сви през октомври с 2,3% спрямо година по-рано до 213,3 млрд. долара при пазарни оценки за понижение с 1,5% и след нарастване с 0,3% през септември. Това е първото понижение на вноса от юни насам и вероятно е в резултат на продължаващо слабо вътрешно търсене. Вносът от ЕС се сви с 6%, а от Русия - с 2,8%, но импортът от САЩ се увеличи с 6,6 на сто.
За първите 10 месеца на 2024 г. китайския внос се увеличи с 1,7% до 2,14 трлн. долара.
С оглед на рязкото увеличаване на износа търговският излишък на Китай нарасна през октомври до 4-месечен връх от 95,27 млрд. долара спрямо 56,13 млрд. долара точно преди година. Търговският излишък със САЩ се разшири слабо през октомври до 33,5 млрд. долара.
За първите десет месеца на 2024 г. търговският излишък на Китай достигна 785,3 млрд. щатски долара, като през този период търговският излишък със САЩ възлезе на 291,38 млрд. долара.
Според анализатори, износът на Китай може да остане силен през близките месеци, като негативният ефект от обещаните от Тръмп високи мита върху китайски внос могат да се материализират чак през втората половина на следващата година, тъй като преди встъпването му в длъжност в Белия дом американските вносители могат да увеличат покупките в очакване на високите мита.
Търговската война между САЩ и Китай може да подкопае растежа и на двете водещи световни икономики.
Цитиран от агенция Блумбърг анализ на Macquarie Group показва, че разширяването на "търговската война" между САЩ и Китай по време на втория мандат на новоизбрания президент Доналд Тръмп може да намали икономическия растеж на азиатска държава с два процентни пункта и да накара властите в Пекин да стимулира вътрешното търсене.
При разширяване на търговската война между двете водещи световни икономики САЩ също ще пострадат.
Икономисти на Блумбърг прогнозират, че при максималната версия на плана на Тръмп, включващ нови тарифи, които да се добавят към общите мита от 20%, ще намали БВП на САЩ с 0,8% и ще добави 4,3% към инфлацията до 2028 г., ако Китай реши да предприеме ответни мерки. Ако останалият свят също наложи ответни мерки, при условия, че Тръмп изпълни заканата си да наложи поне 10-процетни мита върху вноса, ударът върху растежа на американската икономика ще бъде по-голям, намалявайки БВП на САЩ с 1,3%, но ще добави само 0,5% към инфлацията поради отслабване на икономиката.
В предишната търговска война между САЩ и Китай по време на първата администрация на Тръмп, САЩ повишиха ефективното мито върху китайския износ до 19,3% в началото на 2020 г. от 3,1% в началото на 2018 г. Като резултат, около 66% от китайските стоки бяха обект на допълнителни мита, според Macquarie.
