„Ние имаме своята практика в годините назад. Да припомня – едни медийни форми, такива медийни форми са се случвали в различни телевизии през годините. По-скоро при нас форматът е тримата първи към дадения момент, още от времената на 1992 г. Но нямаме изградена рефлексия у зрителите, поради факта, че дебатирането само по себе си не е залегнало дори в образователната ни система“, коментира пред БНР проф. Росен Стоянов, преподавател по политически комуникации в Нов български университет.
Твърди се, че дебатите могат да преобърнат категорично изказано преди това мнение на около 3 до 4% от гласоподавателите, които могат да преформатират своето харесване, отбеляза проф. Стоянов в предаването „Преди всички“.
„Могат обаче да свършат друга работа – да повишат интереса и любопитството, да нагнетят напрежение в положителен смисъл, така че да повишат и избирателната активност, да мотивират допълнително онези, които се колебаят извън твърдите ядра, гравитиращите.“
Според Росен Стоянов въздействието по време на дебатите е комплексно, като личните нападки са част от арсенала.
Мнението в детайли чуйте в звуковия файл.