Националният антропологичен музей при БАН представя антропологичните типове на населението, живяло по нашите земи от неолита до Възраждането, установени чрез изследвания на костен материал от археологически разкопки. В сряда се навършват пет години от откриването на музея.
От експозицията посетителите научават какви са били древните жители по нашите земи и от какво са боледували, какви травми са оставили следи върху костите им, както и какви лечебни процедури са използвали. Могат да се видят и пластичните реконструкции, съобщи директорът на музея, член-кореспондент Йордан Йорданов.
Пластичното възстановяване на меките тъкани на главата по черепа е един много интересен метод. Той дава възможност да видим как са изглеждали хората, които са населявали българските земи, образа на тракийската принцеса от Враца, образа на Чергобиля Мостич, външния министър на Симеон и Петър, образите на нашите велики възрожденци: Георги Раковски, Любен Каравелов, Захари Стоянов, Цанко Дюстабанов. Това е особено важно, когато няма все още фотография, а от времето, когато има фотография, това е един много сигурен метод за идентификацията на индивида.
Антропологичните изследвания в България са започнали през последните десетилетия на ХІХ век.
