Германия сигнализира за пръв път съгласието си да увеличи ресурсите срещу европейската дългова криза. До днес най-богатата членка на еврозоната не бе дала никакви признаци, че ще откликне на призивите от Великобритания и други страни за по-голям финансов принос към стабилизацията.
Канцлерът Ангела Меркел отстрани част от съмненията, като допусна пред събрание на управляващия Християндемократически съюз, че сега действащите спасителни програми могат да продължат да действат "паралелно" на Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ).
Германски правителствени източници съобщиха за Ройтерс, че Берлин е готов да прибави към 500-те милиарда евро на ЕСМ и 240 милиарда от сега действащия Фонд за финансова стабилност (ЕФФС) за срок от една година. (Останалите 200 милиарда от ЕФФС вече са вложени във финансирането на дълговете на Гърция, Португалия и Ирландия.)
Новината за германските намерения доведе незабавно до намаляване на натиска на инвеститорите за по-висока доходност на испанските и италианските държавни облигации. Увеличаването на ЕСМ до 740 милиарда евро обаче изглежда недостатъчно в някои аспекти спрямо очакванията на финансовите пазари. Освен това Германия ще трябва да увеличи гаранциите си за стабилизационния механизъм от 211 на 290 милиарда. Прокарването на тази мярка, чувствителна за германския електорат, в управляващата коалиция може да се окаже трудно за Меркел.
Увеличаването на стабилизационния механизъм ще е предмет на срещата на финансовите министри на еврозоната в Копенхаген в края на седмицата (30-31 март).
