„Човек прекарва 80% в мисли за миналото, а само 20% за настоящето... Аз съм търсеща натура - по думите на мама съм била много слънчево дете. Мама и татко са обикновени хора. Мечтата на татко е била да се занимава с музика, но не успява. Но пък мен ме насочи. Брат ми тайно ме учеше на китара, а задължително ходех на акордеон. Майка ме водеше на балет, обичах да карам кънки. Но колега се оплакал на майка ми, че посред студа съм била с лятна рокля...
На село хранех животните при баба. Като малка имах куче, брат ми има слабост към птиците... скоро имаше инцидент с папагала - прегризал един кабел, а как не го е хванал тока, не знам.
Усещам животните, не мога да ги излъжа, те те превземат, но трябва и да си предразположен да ги обичаш. Правят те усмихнат, добронамерен. Децата са чисти, заразяват те с естествената си енергия... може би затова имам толкова детски песни.
Скоро гледах Алиса и си казах: как съм забравила приказния свят?! Това е и смисълът на филмите. Бях забравила какво е да мечтаеш...
Човек трябва да учи винаги нещо ново, да търси други интереси, тази любознателност към света да откриваш нови неща... това е детското.
Имам една любима игра - играя механично, но това ме разтоварва и се наслаждавам на тишината. Нощното време е най-хубавото време за работа. Може би, защото съм много емоционална... възрастта е много относително понятие. Можеш да почувстваш някого много близък, независимо от възрастта. Например, с моята баба имахме специална връзка. Много мразех вторника, а аз съм се родила в този ден... Та баба ми ми обясни тогава, че има неща които са написани някъде, затова не трябва да се мразят... Има много въпроси, на които човек търси отговори - друг е въпросът дали ги намира, и в това е умението...”
Наричат Роси Кирилова изпълнител, текстописец, композитор... Но когато я видиш отблизо, разбираш колко слънчев човек е тя. Разговорът ни с нея също придоби слънчев характер.
неделя, 23 май от 10.00 часа
