„Много пъти не преценяваме възможностите си - човек трябва да има граници на желания, на цели, без да стига до крайности. С брат ми много сме свързани с морето - играехме на капитани, боцмани, сменяхме се. Морето е една магия. Гледаш вода - маса, а крие толкова неща. Покрай него идват и спомените. Бургазлии приемаме морето като даденост. Ние рядко се сещаме за детството - лоши неща в детството няма. Професията е тази, която ни връща в детството. Детството е поредната глътка въздух...
Родителите ми са част от моя живот. Майка ми цял живот е работила в железниците при баща ми. Най-светлите хора са родителите ми и брат ми. В детството ми ухаеше на въглища, защото татко ухаеше на машинно масло и въглищен прах, беше машинист. А щом чуеше мелодия по радиото, взимаше мандолината или китарата и почваше да свири. Домът ни бе отворен винаги за гости. Баща ми искаше да ме запише в училищния оркестър, но имаше място само за виолончело. И аз като видях инструмента, казах: само тромпет!
Да не забравяме, че сме временно на тоя свят и трябва да го изживеем така, че когато си отидеш и гробарите да плачат. Да не забравяме и лошото, и доброто. Както сме възпитани като деца, така минава и животът ни. Нашето семейство се радваше на обикновените неща и затова бяхме винаги щастливи. Това те съхранява, научих се да не завиждам - дори когато чуя чужда песен, се обаждам на автора и го поздравявам, радвам се на хорското щастие. Ако не го правим това, няма да виждаме цветовете около нас. Баща ми никога не лъжеше, винаги беше кавалер. Мама беше истински набожна, уреди ме веднъж да пея заедно със свещеника. Знаеше само работата. Баща ми си водеше класация от моите песни.
Разбрах, че да обичаш народната музика - няма нищо по-съкровено от това, в нея има всичко. Това е богатството от нашите деди. Трябва да живеем с хубавите неща от детството.
Ние, музикантите, сме бамбашка народ - но жена ми ме търпи, ето това е щастие. Голяма отговорност е личната свобода, отговорност е към семейството, към професията, към самия себе си. Ако не си отговорен, няма да създадеш стойностни неща. Пише ми се песен като „Незабрава”, макар че имам над 1000 песни... а се улавям, че за някои не се досещам.”
За композитора Тончо Русев казват, че няма български певец който да не изпълнява негова песен... Обича да казва това, което мисли, плаче когато слуша народна музика... И какво още можем да чуем от него - ще разберете като слушате предаването.
неделя, 7 ноември от 10.00 часа
