Политическият август в анализ на Института ”Иван Хаджийски”

Готов е анализът на политическия август 2014-а на Института "Иван Хаджийски" под общата редакция на проф. Петър-Емил Митев. В дискусията по него са участвали проф. Петър-Емил Митев, Борис Попиванов, Първан Симеонов и Димитър Ганев.

Анализът отчита основните политически и обществени процеси и тенденциите им в света и България. Изводът е, че в сложния международен контекст страната ни е влязла в информационната война.

„Геополитическият хаос” все още не е неуправляем, но все по-трудно и по-малко ефективно се управлява. Афганистан, Ирак, Либия, Сирия, Западна Африка, Газа, Украйна… Списъкът не е завършен. Утре може да се прибави Приднестровието.

Международното напрежение продължава да ескалира. Геополитическата криза достигна до червена линия, с която започва нова студена война, но не идеологическа, както в миналото, а информационна. Медийната среда се насища с едностранни и недоказани твърдения.
Военнополитическият облик на Източна Европа се променя. НАТО получава нова цел – защита от руска заплаха, и се ориентира към рязко увеличаване на присъствието си в региона. Симптоматично е, че Финландия и Швеция обявиха нов формат на своите отношения с алианса и могат да излязат от своя неутрален статут, поддържан неотклонно по време на Студената война.

Назначаването на служебния кабинет според анализа е сложило началото на фактическата предизборна кампания в България. Няколко са възможните „кандидати“ за основна интрига на кампанията. На първо място, ще се наложи ли обществено и медийно тезата, че главният въпрос е дали ГЕРБ ще спечели достатъчно за самостоятелно управление или ще трябва да се коалира с някого. На второ място, дали ще бъде предпочетена изпитаната формула за „сблъсък на титани“, ГЕРБ-БСП, в който всички останали, с изключение на ДПС, отиват на заден план и се размиват в „двуполюсната“ битка. Трети вариант е налагане на разделителната линия статукво-промяна, която би представила ГЕРБ и БСП като две страни на една и съща монета и която ще инжектира електорална енергия на малките формации.
Политическите сили се подготвят не само за ожесточена предизборна кампания, но и за напрегнат следизборен сблъсък, който може да продължи неопределено дълго време. Едно от първите неща, с които следващият парламент ще трябва да се заеме, е обсъждането и приемането на бюджета за 2015, а това изисква волята на парламентарно мнозинство. Ако ГЕРБ не доближи мечтаните 121 депутатски мандата, мнозинство ще бъде формирано трудно и вероятно с голямо забавяне, най-вече защото партиите ще трябва да мотивират пред обществото съгласието си за коалиция. Съществува опасност политическата криза да не се разреши с избора от 5 октомври, а да продължи нататък, при всички възможни отрицателни последици за политиката на страната, финансовата стабилност и институционалния баланс.

Предизборното позициониране през август оголи въпрос, на който българското общество трябва да има ясен и убедителен отговор, преди да е изтекъл предизборният септември: какво е реалното състояние на българската финансова система.

Целият анализ може да прочетете тук.