Eмисия новини
от 05.00 часа

"Живият Леон Даниел" влиза в НАТФИЗ

Снимка: БГНЕС

В Аулата на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" ще се състои вечер под наслов "Живият Леон Даниел", организирана от издателство "Захарий Стоянов" и ръководството на Академията.

Паметната вечер за големия режисьор и изтъкнат театрален деец е част от инициативата на Столичната община, БАН, УНСС, НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" и издателство "Захарий Стоянов", която носи девизът "Да възкресим българския дух". В това сътрудничество отговорните институции ще се опитат да кръстосат науката, образованието, изкуството и културата, книгоиздаването и духовния живот на София, да привлекат интелектуалния потенциал на столицата и да насочат възрожденския дух на проявите си към младите хора, към възпитанието чрез литература и изкуство, към обогатяване знанията им, отбелязва БГНЕС.

Сред гостите на вечерта се очакват Жоржета Чакърова, Меглена Караламбова, Георги Новаков, Иван Теофилов, Ицко Финци, Илка Зафирова, Гергана Кофарджиева, Илия Добрев, Иван Налбантов.

На паметната вечер "Живият Леон Даниел" ще бъдат представени трите тома съчинения, издадени от "Захарий Стоянов". Първият том е "Театър и зрител" и в него авторът отваря режисьорските си "чекмеджета". Вторият том е "Пътешествие в театъра". "Пътешествието" е написано през 1967-1972 г. и подтик за това дава писателят Георги Мишев, който предлага на Леон Даниел да напише книжка за по-малките зрители, за тия, които сега се учат да гледат "възрастни" пиеси. Така че това е повече повест, отколкото съчинение за театъра. Режисьорът е и истински писател, той като Вергилий повежда читателя в света на театъра, дори влиза в него от задния вход, за да покаже истинския лик на това изкуство. Третият том е "Игрите" и текстовете в него разказват за спектаклите, които режисьорът е създал. За него те са низ от живи хора, които са го направили такъв, какъвто е. В "Игрите" има и нетеатрални спомени, които са се разигравали в живота, но те са арсеналът, на всичките му театрални работи.

Театърът на Леон Даниел е самият той, самата негова личност, той създава школа и е забележителен педагог, без да преподава в Театралната академия. В книгата си разказва, показва, но не поучава назидателно. Гонен и местен по театралната карта той остава безспорната фигура в обратите на битието, в което Даниел следва себе си, таланта си и ценностите на изкуството.

Изтъкнатият български режисьор Леон Даниел е роден през 1927-а година в Русе. Завършва ленинградския държавен театрален институт през 1952-ра година. Режисьорският му дебют е на "Еснафи" на Максим Горки. Работил е в драматичните театри в Русе и Бургас, в театър "Българска армия", театър "Народна сцена", в Студията за хроникални и документални филми, в Театъра на поезията, в театъра във Враца, в Народния театър "Иван Вазов". Автор е на един игрален филм "На чисто" и няколко книги "Пътешествие в театъра", "Игрите", "Театрални есета", "Театър и зрител". Леон Даниел е носител на орден "Стара планина" – първа степен и почетен ИКАР на Съюза на артистите в България за цялостна дейност, както и на много награди за театрални постановки. Умира през 2008-а година.


Още от

„…from a window“

публикувано на 19.07.19 в 16:01