Eмисия новини
от 01.00 часа

Доайенът на българската кардиология проф. Младен Григоров: „Радвайте се на малките неща”

Снимка: БНТ

Годишните награди National Medical Awards 2015 имат за цел да възнаградят лекари, болници, клиники и екипи с доказани значими постижения в медицината. Тази година наградата за цялостен принос на лекар бе присъдена на доайена на кардиолозите в България проф. Младен Григоров. Той е ръководил редица кардиологични болници в България. С гордост разказва за първия медик в неговия род – дядо му, на когото е кръстен, и който завършва медицина в гр. Монпелие, Франция, преди повече от 100 години. По неговия път тръгва и бащата на професора, който се дипломира също в Страсбург, Франция. Там пламва любовта между родителите му, затова проф. Григоров шеговито се определя като „продукт на тази страсбургска любов“. По стъпки на своите предци тръгват още две поколения – неговият син и внук. Попитахме го с какви чувства приема тази награда:

Всяка признателност на този свят, независимо за какво е, ласкае. Още повече, че признателността е нещо, което става все по-дефицитно не само в България, а по целия свят, особено напоследък. И когато си на 78 години с повече от половин век лекарска практика, естествено, че това ти доставя удоволствие.

Проф. Григоров е един от основателите на инвазивната хирургия в България. Според него, инвазивните процедури са прогрес в медицината, защото, образно казано, „без бъркане в сърцето, белите дробове, стомаха” съвременна диагностика и лечение няма как да се получат. Голямата сила на инвазивната кардиология е при сърдечните заболявания и непрекъснатия ръст на пациентите с исхемична болест на сърцето, където тя се явява не е само диагностика, но и вид лечение. Носителят на тазгодишната награда за лекар е сред първите специалисти в България, които правят сърдечни катетеризации.

Попитахме го, по-болна ли е българската нация от другите европейски държави, а ето какво ни сподели той:

По мои лични впечатления, не сме по-болни от средния европеец. Генетично ние сме може би здрава нация, но според определението на СЗО понятието „здраве” означава пълно благополучие - телесно, психическо и социално. Ако приемем, че телесното ни състояние е на добро средноевропейско равнище, мисля, че социалното и произхождащото от него психологическо пълно равновесие едва ли е на добро европейско ниво. Но това не е само проблем на България. Напоследък излязоха, бих казал, скандални данни. Оказа се, че 1 милиард от човечеството живее добре или сравнително добре, а 6 милиарда живеят зле или много зле. Оказва се, че 1% от човечеството има 50% от финансовите ресурси. Тази ножица, която непрекъснато се разтваря, доведе до нарастване на заболеваемостта в много посоки, включително и до социалните и политически проблеми, които сега се създават с бежанската вълна. В България 67% от смъртността се определя от съдовите заболявания, докато в останалата част на добре развитите европейски страни и САЩ е под 50%. Тези 20% въобще не са малко…Но ще ви кажа къде е проблемът – в нулевата профилактика, голямата каша в доболничната помощ, в непрекъснатото прехвърляне на пациенти, източването на финансовите ресурси на Здравната каса и т.н. За здравеопазването на една страна съдим по две неща – смъртността и броя хоспитализации. Не може да има висока смъртност и непрекъснато увеличаващ се брой на хоспитализации, и да говорим за реформа в здравната система. Реформата е преди всичко профилактика и доболнична помощ, както и създаване на елементарна здравна култура сред българското население.


Получихме и няколко ценни съвета – да се движим повече; да използваме по-рядко асансьор; да изкачваме стълбите; да не забравяме, че е имало хора преди нас и  че ще има и след нас и да внимаваме какво им завещаваме. Проф. Младен Григоров цитира една мисъл на Овидий, която много цени: „Помни постигнатото” и ни напомни да се радваме на малките неща от живота. Радостта от малките неща сваля стреса, а той е в основата на патологията на човечеството.
Още от