Енергийните министри от ЕС постигнаха предварително съгласие по мерки за противодействие на бъдещи газови кризи. Компромисът ограничи първоначално заложените високи критерии за прозрачност при договорите за доставка на природен газ от страни извън Съюза.
Законодателният пакет обаче тепърва ще търпи промени и ще се обсъжда съвместно с Европейския парламент.
Еврокомисията няма да получи 100% достъп до газовите сделки с Русия и други чуждестранни доставчици на природен газ. В бъдеще Брюксел ще има право да преглежда всичко в търговските договори, свързано със сигурността на доставките, с изключение на цените – един от ключовите елементи в дългосрочните споразумения, който стана причина за обвинения в монопол срещу руската компания "Газпром" в България, Чехия, Полша, Унгария, Словакия, Литва, Латвия и Естония.
Не желаем сигурността на газовите доставки да остане Ахилесовата пета на Европа. Има страни, на които им е по-добре без нея, а на други им е още по-зле, не скри горчивината си словашкият министър Петер Жига.
Обменът на информация ще е ограничен и между 28-те енергийни национални регулатора. Орязването на правомощията в регламента са поискали няколко страни, сред които Германия и Франция, според източници в Съвета. Все пак енергийният комисар Мигел Ариас Канете изтъкна, че са приети останалите мерки за регионална взаимопомощ в случай на газова криза, както и за финансови компенсации, в случай че пострадалата държава не получи алтернативен газ на време от съседите си:
Дори договорите да са за доставки под 40% от общото потребление на газ за дадената държава, Комисията и компетентните органи пак ще могат да искат информация за сигурността на доставките, с изключение на ценообразуването. Тепърва ще търсим още компромиси, но системата би могла да се приложи и за вноса на електроенергия.
Решението не е окончателно, но политически то "отпушва" формалните технически преговори с другата законодателна институция – Европейския парламент.
