В сряда Федералният резерв на САЩ повиши основната американска лихва за втори път в рамките на последните три месец, цитирайки стабилния икономически растеж, солидното нарастване на трудовата заетост и увереността, че инфлацията ще се повиши към целевото ниво на централната банка от 2 на сто.
Фед вдигна с четвърт процент федералната фондова лихва до диапазон между 0,75% и 1,00% само три месеца, след като предприе подобен ход и на заседанието си през декември 2016-а година. Това е поредна стъпка на централната банка на САЩ в нейните усилия за връщане на паричната и лихвена политика към по-нормална основа.
Американските централни банкери също така сигнализираха, че навлизат в нова фаза, при която ще се осъществява по-агресивно изтегляне на т.нар. "евтини пари" от финансовата система на страната с оглед на подобряващата се икономика.
Нашето просто послание е, че икономиката се държи добре, заяви управителят на Фед Джанет Йелън на пресконференция след края на двудневното заседание. Ние имаме доверие в стабилността на икономиката и в нейната устойчивост на различни шокове, добави тя.
Централната банка подчерта, че една от основните причини за нейното решение да повиши лихвените ставки е, че през последните тримесечия инфлацията се придвижва близо към дългосрочното целево ниво от 2 на сто. Фед също така отбеляза, че това представлява "симетрична" цел за инфлацията, което предполага, че банката може да даде толеранс на инфлацията да нарасне леко над целевото ниво за известно време.
Новите официални очаквания за нивото на федералната фондова лихва в средносрочен план не претърпяха съществени промени спрямо прогнозите, направени на заседанието през декември 2016-а година. Фед продължава да залага на трикратно вдигане на лихвените ставки с по четвърт процент до края на настоящата година към ниво около 1,4%, последвано от по-нататъшно затягане на лихвите към ниво от 2,1% до края на 2018-а и до 3,0% към края на 2019-а година.
Фед представи и най-новите си прогнози за икономическото развитие на САЩ в средносрочен план, както и тези прогнози не претърпяха съществена ревизия. Централната банка очаква нарастване на БВП с по 2,1% през тази и през следващата година преди известно забавяне на растежа до 1,9% през 2019-а година. Нивото на безработица се очаква да стабилиза в многогодишно дъно от 4,5% през настоящата и през следващите две години, докато основната инфлация (без цените на храни и енергия) ще нарасне през 2017-а с 1,9% и ще се ускори до целевото ниво на Фед от 2% през следващите две години.
В същото време обаче централната банка потвърди, че по-нататъшното нарастване на лихвените ставки ще продължава да бъде "постепенно" и ще зависи от постъпващите икономически данни.
Това сякаш разочарова инвеститорите, които се надяваха Фед да сигнализира за известно ускоряване на темпото на затягане на лихвите и след решението на централната банка, щатският долар се оказа под доста сериозен натиск от продажби на валутния пазар. Индексът на долара спрямо останалите шест основни валути падна с близо 1% към ниво от 100,55 пункта, регистрирайки най-сериозна дневна обезценка от два месеца насам.
Щатската валута се понижи с 1,2% спрямо йената, като в началото на днешната търговия дори задълбочи своя спад до двуседмично дъно от 112,90 йени преди да стабилизира около 113,30 областта. Британската лира поскъпна с 1,1% към двуседмичен връх от 1,2310 долара. Валутите на развиващите се пазар също приветстваха запазването на по-предпазливия тон на Фед относно по-нататъшното затягане на лихвените ставки, като мексиканското песо поскъпна спрямо долара с 2,2%, а южноафриканския ранд - с 2,7 на сто.
Еврото пък поскъпна с 1,2% спрямо зелените пари, като в началото на днешната азиатска търговия единната европейска валута удари за кратко петседмичен връх около 1,0746 долара, намирайки допълнителна подкрепа от новината за победата на проевропейската партия на премиера Марк Рюте на проведените в сряда парламентарни избори в Холандия. Неговата дясноцентристка партия си осигурява 31 места в 150-местния холандски парламент, докато партията на крайно десният популист Герт Вилдерс дели второто място с още две партии, като всичките те печелят по 19 депутатски места. Според редица икономисти и анализатори, ключовото послание от изборите в Холандия е, че надигналата се антиевропейската вълна на стария континент не толкова сериозна и че рисковете за разпад на еврозоната са силно преувеличени.
Поскъпването на еврото обаче изглежда ограничено в краткосрочен план, тъй като участниците на финансовите пазари ще насочат фокуса на своето внимание към предстоящите през следващия месец важни президентски избори във Франция и дали лидерът на крайната десница Марин льо Пен все пак няма да поднесе изненада, печелейки вота на французите.
