Искам, 18 март: Анасон

Анасон.
Смъртта на един колосален гръцки поет и нобелов лауреат на 18 март 1996, у когото има толкова европейска изтънченост, но в основата на поезията му е онзи особен балкански или по-точно средиземноморски поглед, ни накара да се замислим какво след императорския Рим би могло да свърже земите в близост до Средното море. Зехтинът? Дървесното масло, както са го наричали бабите ни, не е много на почит в традиционната ни кухня. Османската империя? Никога не се е разпростирала върху територията на, да речем Франция. Отговорът идва от една история с дъх на… анасон. Това е и нашата Дума на деня.

С книгоиздателя Йордан Антов говорим за новите начини за публикуване на българска литература.

В Бележки върху календара разкриваме за кой поет става въпрос в първата част: Одисеас Елитис, разбира се. Продължаваме със събития от Париж, сред които изгарянето на клада на Жак дьо Моле - последния велик магистър на Ордена на тамплиерите, и провъзгласяването на парижката комуна. На вълните на „Искам” се понасят и Джон Ъпдайк, Рудолф Дизел и Мадам дьо Лафайет.
Омар Фарук Текбилек, „Нирвана”, „Мерилиън” и Фред Астер отговарят за доброто настроение.
print Отпечатай
Още от категорията
Част от корицата на книгата „Близки срещи със смесени чувства“

Първа книга на Мария Касимова

„Тази книга ме изненада“, пише Мария Касимова-Моасе в предхождащите „Думи от автора“ самите текстове в „Близки срещи със смесени чувства“. Книга, чието подзаглавие „Истории с бележки под линия“ съвсем точно акцентира върху спецификата на този сборник, който именно поради бележките под линия, се превръща в нещо повече от сборник с вече публикувани..

публикувано на 24.06.17 в 09:25
Входове за отделните учебни групи

Архитектурата на училищните сгради може да намали проявите на агресия

В това са убедени българските архитекти, чието мнение изразява проф. д-р арх. Стефан Попов , директор на секция „Стратегически образователни проучвания и стратегии“ в Международната академия по архитектура. Училищните сгради у нас, повечето наследени от времето на соца, а някои и от още по-отдавна, са от т.нар. „коридорен тип“. Като оставим настрана..

публикувано на 24.06.17 в 09:00
Част от корицата на книгата „Петър Дачев и Истанбул“

Непознатият Истанбул на непознатия Петър Дачев

„Близки непознати“ могат да се нарекат културите на българи и турци, на чието взаимно опознаване се е посветил някогашният ми студент по българска филология Хюсеин Мевсим. За един сравнително кратък период той успя да представи доста неща от двете култури в превод, да напише впечатляващи изследвания върху взаимните исторически и..

публикувано на 24.06.17 в 08:05

Оркестърът за народна музика на БНР е един от участниците на Радио парк феста

Оркестърът за народна музика на БНР е един от участъниците на Радио парк феста този уикенд на Голямата поляна в Южния парк. Какво ще представят, обясни в предаването "Хоризонт за вас" диригентът на оркестъра Димитър Христов: Тези които познават заглавието "Копаница-тропаница", съм сигурен, че няма да бъдат изненадани, защото ние преди четири..

публикувано на 23.06.17 в 18:27

Инспекторатът към Министерството на културата провери засегнатата при строеж могила на 5 хиляди години

В Пловдив представители на  Инспектората за опазване на културното наследство към Министерството на културата  и на Археологическия музей посетиха строежа в северната индустриална зона на града, където при изкопни дейности и след излят бетон в основите, според специалисти, безвъзвратно е унищожена селищна могила на 5 хиляди години. След случилото се..

публикувано на 23.06.17 в 18:12

Ползваме ценните стари сгради, без да мислим за тяхното бъдеще

Здравко Йончев е фотограф, който преди няколко години посвети много интересен проект на старата баня в "Овча купел". Живея наблизо и лека полека започнах да се заглеждам и да оценявам повече сградата. Тя наистина е на много интересно място. Проектирана е заедно с градината около нея и е имало около 100 вида растения в нея, разказа ни..

публикувано на 23.06.17 в 15:33

В Етиопия – по стъпките на изчезналия кивот

Кивотът е изчезнал за всички нас, но за етиопците този въпрос не стои. За тях той е в църквата „Света Богородица от Сион“ в град Аксон – разказва преподавателят по християнско изкуство в Нов български университет д-р Владимир Димитров. Още няколко дни можете да разгледате фотоизложбата, която подредиха заедно с Ивайло Иванов, студент по антропология. Тя..

публикувано на 23.06.17 в 15:05