В ранните часове на вторник Гърция и нейните международни кредитори постигнаха споразумение относно мерки за строги икономии и икономически реформи, които страната трябва да осъществи, за да продължи изпълнението на третата спасителна програма, павирайки по този начин пътя за отпускане на поредния транш от международната финансова помощ, както и преговорите за облекчаване на гръцкия дълг.
Имаме бял пушек...Преговорите по всички въпроси са завършени, заяви след маратонската среща с делегацията на кредиторите гръцкият финансов министър Евклид Цакалотос, съобщава "Уолстрийт Джърнъл", цитирайки гръцката държавна агенция ANA. Сигурен съм, че ще има преговори за дълга, тъй като вече няма каквото и да е било извинение, допълни той.
Цакалотос посочи, че вече е постигнато споразумение на техническо ниво преди срещата на Еврогрупата на 22-ри май, на която финансовите министри от еврозоната трябва да одобрят договорената сделка. Той изрази увереност, че споразумението ще позволи на Гърция да си осигури мерки за облекчаване на държавния дълг от своите кредитори, като според него това ще е от жизненоважно значение за възстановяване на проблемната икономика на страната.
Постигнатото в ранните часове във вторник споразумение ще доведе до отпускането на следващ транш от финансовата помощ, от който се нуждае Гърция, за да може да погаси предстоящ през юли падеж на дълг в размер на 7,5 млрд. евро. По-важното е обаче, че това би трябвало да позволи на МВФ и на водените от Германия кредитори да започнат да обсъждат начините за облекчаване на нарастващия дълг на страната.
Съгласно споразумението Гърция се ангажира с по-нататъшни фискални съкращения, които да бъдат факт след края на настоящата спасителна програма към средата на 2018-а година. Тези съкращения включват реформи в пазара на труда и в енергийния сектор, намаляване на пенсиите, равняващо се на около 1% от брутния вътрешен продукт през 2019 година, както и средства в подобен размер през 2020-а година в резултат на намаляването на прага за плащане на данъка върху доходите на физическите лица. По-рано този месец гръцкото правителство се съгласи на настояването от страна на ЕС, ЕЦБ и МВФ за допълнителни съкращения в размер на 3,6 млрд. евро през 2019-а и 2020-а година.
Атина се съгласи на по-нататъшни съкращения на пенсиите и на данъчните облекчения в замяна на разрешение за изразходване на еквивалентна по размер сума под формата на мерки за облекчаване на бедността. Според правителствен източник пенсиите трябва да бъдат намалени средно с 9%, отбеляза агенция ANA.
Новите мерки на икономии трябва да бъдат одобрени от парламента на страната до средата на май, след което и на срещата на Еврогрупата на 22-ри май.
Премиерът на Гърция Алексис Ципрас обаче заяви, че тези нови съкращения няма да бъдат приложени без да има ясен ангажимент по-късно този месец относно мерките за облекчаване на дълговете на страната.
Властите в Атина също така се надяват да получат достъп до програмата за закупуване на активи на ЕЦБ, известна като "количествени улеснения", което да помогне за завръщането на Гърция на европейския пазар на облигации.
Трябва да се има предвид, че досега МВФ отказваше да участва в настоящата спасителна програма в размер до 86 млрд. евро, която беше договорена през лятото на 2015-а година, тъй като фондът настояваше, че фискалните ѝ цели са нереалистични, а огромният гръцки дълг е неустойчив. В същото време допълнителното облекчение на дълговете на Гърция се оказа спорен въпрос за много от европейските й кредитори, включително за Германия, където настояванията на Атина за допълнителни отстъпки по отношение на дълга са доста непопулярни на фона на предстоящите през септември парламентарни избори.
Агенция Ройтерс пък цитира проекто документ в който МВФ посочва, че Гърция може да постигне "първичен" бюджетен излишък (изключвайки разходите за обслужване на дълга) в размер на 2,2% от БВП през 2018-а година и годишен излишък за около 3,5% през периода между 2019-а и 2021-а година, ако властите в Атина приложат договорените с кредиторите нови мерки на икономии. Фондът също така очаква целта за "първичния" бюджетен излишък да бъде понижена до 1,5% от БВП след този период. От своя страна кредиторите от еврозоната вярват, че Гърция може да постигне устойчив първичен бюджетен излишък в размер на 3,5% в по-дългосрочен план.
