Европейската комисия (ЕК) запази без промяна прогнозите си за растежа на българската икономика през тази и следващата година в своя т.нар. "пролетен" доклад, като в същото време продължава да очаква, че вътрешното потребление ще продължава да бъде основен генератор за растежа.
В новия доклад на Комисията се посочва, че реалният БВП на България нарасна силно през 2016-а година с 3,4% благодарение на добър нетен износ и на частното потребление в страната. В контраст с това през миналата година инвестициите се свиха с цели 4% главно поради по-слабо усвояване на европейските фондове, докато бизнес запасите допринесоха с един процентен пункт към солидния икономически растеж.
За 2017-а година ЕК продължава да очаква, че българският БВП ще нарасне с 2,9%, след което да се забави слабо до 2,8% през 2018-а година, потвърждавайки по този начин своите "зимни" прогнози. Вътрешното търсене се очаква да остане основен мотор за растежа, като то ще бъде задвижвано най-вече от частното потребление и от прогнозираното подобряване на инвестициите на фона на ускорено усвояване на европейски фондове според програмния период на ЕС до 2020-а година.
ЕК също така посочва, че рисковете за икономическите перспективи на България са най-общо балансирани. Евентуално доста по-слабо от очакваното усвояване на европейските фондове може да навреди на инвестициите и на икономическия растеж. С оглед на отворения характер на нашата икономиката, по-слабо търсене на български стоки от основните търговски партньори, и по-специално от Европа, както и рязко повишение на петролните цени биха представлявали външни низходящи рискове за потвърдените прогнози на ЕК. В същото време рисковете за тези прогнози, но във възходяща посока, включват по-силно от очакваното потребителско доверие и по-бърз прогрес в необходимите реформи, което може да повиши допълнително реалните нива на икономически растеж.
Комисията отбелязва, че българският експорт е продължил да се представя добре през миналата година, в резултат на което балансът по текущата сметка е достигнал през 2016-а цели 4,2% от БВП. Тя обаче прогнозира намаляване на позитивния баланс по текущата сметка през 2017-а година до 2,4% от БВП и до 1,8% през 2018-а година с оглед на силното вътрешно потребление и очакваното нарастване на енергийните цени, което да доведе до увеличаване на вноса.
След като България се намираше в дефлация от 2013-а година насам, в "пролетния" си доклад ЕК очаква през настоящата година инфлация от 1,3%. В същото време Комисията залага и на нарастване на трудовата заетост с 0,6% през тази и през следващата година, като това, в комбинация с очакваната стагнация на работната сила в страната, вероятно ще доведе до намаляване на нивото на безработица до 7% през текущата година.
Фискалната консолидация продължава с по-бързо от планираното темпо, надвишавайки заложените бюджетни цели, посочва ЕК. След бюджетен дефицит в размер на 1,5% от БВП през 2015-а година оценката за миналата година е постигането на бюджетен баланс (благодарение на по-добри приходи и на съкратени разходи), докато за 2017-а година се очаква дефицит в размер на 0,4% от БВП и за 2018-а - дефицит в размер на 03,% от БВП.
Общият държавен дълг за 2016-а година достигна 29,5% от БВП на страната с оглед на временно увеличаване на кешовите буфери, които обаче ще покрият част от дълговите плащания през 2017-а година. В резултат на това ЕК очаква държавният дълг да се понижи през настоящата година до 26,8% и да достигне през 2018-а година 26% от БВП.
"Пролетни" икономически и финансови прогнози на ЕК за България
