Министерството на финансите на България представи за одобрение от правителството на проект за средносрочна бюджетна прогноза през периода 2018-2020 година.
Ключовите цели в средносрочната бюджетна прогноза продължават да бъдат запазването на фискалната устойчивост, премахването на макроикономическите дисбаланси и провеждането на последователна, прозрачна и предвидима фискална политика, която да допринася за подобряване на бизнес средата, насърчаване на инвестициите и стимулиране развитието на трудовия пазар за постигане на икономически растеж и заетост, придържайки се към общите правила на ЕС.
Макроикономическата прогноза, използвана при разработването на средносрочната бюджетна прогноза, се базира на допусканията за основни показатели на външната среда на Европейската комисия, Световната банка, Международния валутен фонд и Министерството на финансите на Република България, актуални към средата на месец март 2017 година.
В бюджетната прогноза за периода 2018-2020 година целта за дефицита по консолидираната фискална програма (КФП) за 2018-а и 2019 година се запазва съответно на 1% от БВП и на 0,5% от БВП в съответствие със заложената в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 година. За 2020 година е планирано постигането на балансиран бюджет.
След като през 2016 година брутният вътрешен продукт на България нарасна с 3,4% в реално изражение, в предложената за обсъждане средносрочна бюджетна прогноза финансовото министерство залага икономически растеж от 3,0% през 2017-а, от 3,1% през 2018-а и известно ускоряване на растежа до 3,2% през 2019-а и 2020 година. Един от основните двигатели на този растеж ще бъде потреблението, което се очаква да нарасне от 1,8% през миналата година до 2,6% през тази, до 2,8% през 2018-а и до 2,9% през следващите две години до края на средносрочната рамка.
Макроикономическа прогноза за периода 2018-2020 година
Общото ниво на приходите по Консолидираната фискална програма (КФП) в средносрочен план се предвижда да бъде в диапазона 36,5%-36,6 % от БВП. Съобразено със заложените цели за бюджетното салдо по КФП и очакваното ниво на приходната част на бюджета, възможностите за финансиране на публични разходни политики са ограничени в рамките от 37,5% от БВП през 2018 г. до 36,5 % от БВП през 2020 година.
Данъчната политика за периода 2018-2020 година е насочена към утвърждаване на ефективна данъчна система, предоставяща макроикономическа и бюджетна стабилност в средносрочен и дългосрочен план. В средносрочен план не се предвиждат значителни промени на основните данъци и ставки при запазване на данъчната система и ниския дял на преразпределения от държавата БВП. С оглед поддържане на устойчиво ниво на бюджетните приходи при запазване на тежестта на данъчното облагане, основна цел на данъчната политика за периода 2018-2020 година е повишаването на събираемостта и намаляването на дела на сенчестата икономика, както и намаляването на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.
Осигурителната политика за прогнозирания средносрочен период предвижда запазване на съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО), като за 2018 година се повишава размерът на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" на ДОО с един процентен пункт.
В средносрочен план се предвижда увеличаване размера на минималната работна заплата от 460 лева на 510 лева от 1-ви януари 2018 година, на 560 лева от 1-ви януари 2019-а и на 610 лева от 1-ви януари 2020 година.
При разработване на разходите за пенсии за периода 2018-2020 година е взето предвид увеличаването на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст на 180 лева от 1-ви юли 2017-а и на 200 лева от 1-ви октомври 2017 година.
В средносрочната бюджетна прогноза за периода 2018-2020 година е предвидено поетапно увеличаване на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на предучилищното и училищното образование с цел постигане на удвояването им през 2021 година.
Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2018-2020 година, съотношението на държавния дълг към прогнозния БВП се очаква да отбележи спад и да достигне до ниво от 22,3% от БВП към края на периода в резултат основно на погашения по дълга в обръщение.
Вследствие на постигната фискална консолидация нивото на публичния дълг е стабилизирано на ниско и устойчиво равнище, далеч под средното ниво за еврозоната и ЕС, както и Маастрихтския критерий за публичен дълг към БВП.
Цялостният проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2018-2019 година може да видите тук.
