Църквата „Свети Никола“ в село Марица – свято място за всеки българин

Снимка: Светлана Димитрова

Ширнало се в полите на Рила, село Марица по нищо не се отличава от останалите български села. Чисти улици, подредени дворове с цъфнали дървета и цветни лехи. В сърцето на това китно село, сред идилията се крие паметник на културата – църквата „Свети Никола“. За това съкровище на изобразителното изкуство научаваме от директора на Историческия музей в Самоков Веселин Хаджиангелов, който преди време ни разказа за един от най-старите храмове в района – Бельова църква. Датирана от епохата на Възраждането, църквата „Свети Никола“ преминава през три периода на изграждане, обяснява събеседникът ни:

Снимка




Тя е построена през последните десетилетия на
XVI век, по времето на османския период. Архитектурата е типична за късното средновековие – еднокорабна, едноабсидна, със стени дебели около метър от камъни споени с хоросан. Вторият период започва от 1830 по време на управлението на султан Махмуд. За това свидетелства надпис над входа, на западната фасада. Третият етап е след 1869. Тази необходимост от разширяване на храмовото пространство говори за увеличаване на християнското население в село Махала – старото има на Марица. При реставрация през 1961 е взето решение църквата да остане в оригиналния си вид.

Веселин Хаджиангелов разкрива подробности за стенописите и иконографите:

СнимкаЕдин от най-добрите изследователи на църквата е изкуствоведът Асен Чилингиров, който е автор и на монография. Според него ранните стенописи са от края на XVI век и са правени на два етапа. Непосредствено след построяването изписването е върху глинена подложка. От тях са запазени няколко фрагмента. Вторият етап е няколко години по-късно. Върху варова мазилка са изографисани, наред със светците, и конни фигури на свети Георги и свети Димитър. В олтарното пространство има фризове с медальони на християнски светци, цикъл с празнични сцени. На свода великолепно са изпълнени Христос Пантократор – в двоен кръг с медальони на Богородица и Йоан Кръстител. В стенописите от края на XVI век личи опростен стил, който се доближава до раннохристиянското изкуство на комниновата епоха. Може би са прави, изследователите, които смятат, че зографите са дошли от Атон и най-вероятно са от обкръжението на учениците на Свети Пимен Зографски, работил в района на Софийската Мала Света гора. В западната пристройка има стенописи от XIX век – дело на Самоковски зографи. Асен Чилингиров смята, че главен майстор на зографите е Йоан Иконописец, евентуално синът му Никола Образописов, Христо Йовевич, Михал Белстойнев – един от последните самоковски зографи. На свода, освен Христос и Йоан Предтеча се виждат сцени от житието на Свети Никола.

СнимкаКак в малко селище като Марица, в османско време, е построена богато изографисана църква, събеседникът ни обяснява така:

Селата около горното течение на река Марица – Марица и Радуил, са били известни с железодобива през целия османски период. Това е давало по-големи свободи на населението. Проходът, към днешния курорт Боровец, е бил охраняван от дервенджии. Това е позволявало християнското население да строи свои храмове, да празнува своите празници. Друга причина е, че са разполагали с повече средства. В условията на османско владичество, християнството е начин да се запази идентичността, религията, народността.

За множеството християнски паметници в района, Хаджиангелов разказва, че според запазените регистри в музея в Самоков, селата са предимно с християнско население и продължава:

Предвид топонимията, съхранена стотина години, всички местности носят имена от пантеона на българските светци. В тях са изградени оброци, параклиси. Показателно в това отношение е село Радуил където има над 40 параклиса.

СнимкаНе се ли нуждае църквата „Свети Никола“, чиито стенописи са художествен паметник на културата, от съвременни дарители, за да остане за поколенията?

Опазването и съхранението на религиозните паметници  е наш дълг. Старите църкви, манастири, съхраненото в тях художествено наследство е част от съкровищницата на нашата култура. Не случайно през 60-те години на XXвек новосъздаденият тогава Институт за паметниците на културата, беше предприел мащабна акция по реставриране и консервиране на старите църкви. В този период е спасена и църквата в село Марица.

Веселин Хаджиангелов отправя покана към всички, да посетят селото и църквата „Свети Никола“ откъдето ще си тръгнат възхитени от великолепието на архитектурата и стенописите.

Снимки: Светлана Димитрова
Още от категорията

Премиера на книгата на Весела Люцканова "Животът е другаде"

  Весела Люцканова представи в "12+3" най-новата си книга "Животът е другаде". Това е философска изповед за нашето общество, което е загубило своята емпатия към другите. Писах този роман с тревога и болка. България обезлюдява, обезкръвява се. Към Балканския полуостров има много големи апетити от древността. А нацията ни не трябва да изчезне...

публикувано на 23.11.17 в 14:57
Димитър Чернев

В памет на Димитър Чернев

Напусна ни един достоен и много уважаван театрален човек – театроведът и театрален критик Димитър Чернев (1955 - 2017). Димитър Чернев завършва театрознание във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ през 1981 година. Работи като драматург във Врачанския театър (1981 - 1982), като режисьор в Ансамбъла на Строителните войски (1982 - 1993) и като главен експерт в..

публикувано на 23.11.17 в 14:05

Да паркираш колата си в двора на Харвард … и на други места след това

Тази и следващата неделя за първи път в ефира на БНР ще прозвучи една съвременна американска пиеса, написана от драматург със световна известност и десетки върховни отличия за майсторство, включително почетното звание Рицар на ордена на изкуствата и литературата , което получи на 70-тия си рожден ден от френското правителство. Израел Хоровиц пише първата..

публикувано на 23.11.17 в 12:59

Утре ще бъде премиерата на книгата "Изгубените Балкани" на Рандал Бейкър

Утре в "Клуба на архитекта" в София ще бъде премиерата на книгата на проф. Рандал Бейкър "Изгубените Балкани". В предаването "Хоризонт до обед" проф. Бейкър, който от години живее у нас, каза как се е стигнало до написването на книгата: Историята на "Изгубените Балкани", това всъщност е историята на 253 снимки от 1927 до 1933 година. Те бяха..

публикувано на 23.11.17 в 12:50

Режисьорът Адела Пеева за тънката граница между патриотизъм и национализъм

Новият филм на Адела Пеева очаква своята премиера на 24 ноември, в рамките на „Киномания – 2017“. Нарича се „Да живее България“ и представя различни гледни точки към сериозни теми – национализма, националистите, възраждането на екстремния национализъм, както и тънката граница между патриотизъм и национализъм. Филмът е заснет без нито..

публикувано на 23.11.17 в 12:09

„Нидерландската дева” сред изгубените рицарски маниери на Европа

Още първият роман на съвременната холандската писателка Маренте де Моор „Нарушителят”, свързан с темата за емиграцията от Източна Европа, е оценен от читателите и критиката. Причината е не толкова в избора на темата, колкото в особеното очарование, което притежава разказвачката Маренте де Моор. То се дължи и според самата писателка на влиянието на..

публикувано на 23.11.17 в 11:20
Джефри Мур и Манол Пейков

Книгата "Клубът на изчезналите видове" на писателя Джефри Мур вече може да се намери на книжния пазар у нас

Книгата "Клубът на изчезналите видове" на писателя Джефри Мур вече може да се намери на книжния пазар у нас. В предаването "Преди всички" Мур разказа:  В основата на сюжета е главният ми герой, който е един изгнаник от обществото, американец, който заминава нелегално за Канада и се опитва да спаси самия себе си. И заради всичките си финансови,..

публикувано на 23.11.17 в 10:49