Църквата „Свети Никола“ в село Марица – свято място за всеки българин

Снимка: Светлана Димитрова

Ширнало се в полите на Рила, село Марица по нищо не се отличава от останалите български села. Чисти улици, подредени дворове с цъфнали дървета и цветни лехи. В сърцето на това китно село, сред идилията се крие паметник на културата – църквата „Свети Никола“. За това съкровище на изобразителното изкуство научаваме от директора на Историческия музей в Самоков Веселин Хаджиангелов, който преди време ни разказа за един от най-старите храмове в района – Бельова църква. Датирана от епохата на Възраждането, църквата „Свети Никола“ преминава през три периода на изграждане, обяснява събеседникът ни:

Снимка




Тя е построена през последните десетилетия на
XVI век, по времето на османския период. Архитектурата е типична за късното средновековие – еднокорабна, едноабсидна, със стени дебели около метър от камъни споени с хоросан. Вторият период започва от 1830 по време на управлението на султан Махмуд. За това свидетелства надпис над входа, на западната фасада. Третият етап е след 1869. Тази необходимост от разширяване на храмовото пространство говори за увеличаване на християнското население в село Махала – старото има на Марица. При реставрация през 1961 е взето решение църквата да остане в оригиналния си вид.

Веселин Хаджиангелов разкрива подробности за стенописите и иконографите:

СнимкаЕдин от най-добрите изследователи на църквата е изкуствоведът Асен Чилингиров, който е автор и на монография. Според него ранните стенописи са от края на XVI век и са правени на два етапа. Непосредствено след построяването изписването е върху глинена подложка. От тях са запазени няколко фрагмента. Вторият етап е няколко години по-късно. Върху варова мазилка са изографисани, наред със светците, и конни фигури на свети Георги и свети Димитър. В олтарното пространство има фризове с медальони на християнски светци, цикъл с празнични сцени. На свода великолепно са изпълнени Христос Пантократор – в двоен кръг с медальони на Богородица и Йоан Кръстител. В стенописите от края на XVI век личи опростен стил, който се доближава до раннохристиянското изкуство на комниновата епоха. Може би са прави, изследователите, които смятат, че зографите са дошли от Атон и най-вероятно са от обкръжението на учениците на Свети Пимен Зографски, работил в района на Софийската Мала Света гора. В западната пристройка има стенописи от XIX век – дело на Самоковски зографи. Асен Чилингиров смята, че главен майстор на зографите е Йоан Иконописец, евентуално синът му Никола Образописов, Христо Йовевич, Михал Белстойнев – един от последните самоковски зографи. На свода, освен Христос и Йоан Предтеча се виждат сцени от житието на Свети Никола.

СнимкаКак в малко селище като Марица, в османско време, е построена богато изографисана църква, събеседникът ни обяснява така:

Селата около горното течение на река Марица – Марица и Радуил, са били известни с железодобива през целия османски период. Това е давало по-големи свободи на населението. Проходът, към днешния курорт Боровец, е бил охраняван от дервенджии. Това е позволявало християнското население да строи свои храмове, да празнува своите празници. Друга причина е, че са разполагали с повече средства. В условията на османско владичество, християнството е начин да се запази идентичността, религията, народността.

За множеството християнски паметници в района, Хаджиангелов разказва, че според запазените регистри в музея в Самоков, селата са предимно с християнско население и продължава:

Предвид топонимията, съхранена стотина години, всички местности носят имена от пантеона на българските светци. В тях са изградени оброци, параклиси. Показателно в това отношение е село Радуил където има над 40 параклиса.

СнимкаНе се ли нуждае църквата „Свети Никола“, чиито стенописи са художествен паметник на културата, от съвременни дарители, за да остане за поколенията?

Опазването и съхранението на религиозните паметници  е наш дълг. Старите църкви, манастири, съхраненото в тях художествено наследство е част от съкровищницата на нашата култура. Не случайно през 60-те години на XXвек новосъздаденият тогава Институт за паметниците на културата, беше предприел мащабна акция по реставриране и консервиране на старите църкви. В този период е спасена и църквата в село Марица.

Веселин Хаджиангелов отправя покана към всички, да посетят селото и църквата „Свети Никола“ откъдето ще си тръгнат възхитени от великолепието на архитектурата и стенописите.

Снимки: Светлана Димитрова
Още от категорията

Седем заглавия от класическата опера и един мюзикъл в тазгодишната "сцена на вековете"

И тази година през лятото в крепостта „Царевец“ във Велико Търново ще се проведе фестивалът "Сцена на вековете". Програмата му включва 7  заглавия от класическата опера и един мюзикъл. БНР е традиционен медиен партньор на оперния фестивал.  Летният сезон на българските оперни театри тази година ще се проведе от 14 юли до 5 септември. „Сцена на..

публикувано на 17.02.18 в 15:53
marin_yanev

Марин Янев празнува 75-та си годишнина тази вечер с представлението "Майстори"

Марин Янев празнува 75-та си годишнина тази вечер с представлението "Майстори" в Народния театър. Актьорът е в първата ни трупа от 33 години. Колегите му отбелязват, че му готвят специална изненада. Класическата пиеса на Рачо Стоянов е  режисирана от Петринел Гочев.  През годините, Марин Янев е отличаван с различни награди, сред които наградата за..

публикувано на 17.02.18 в 10:43

За огледалото и чука или 5 немски драматурзи на гости в Радиотеатъра

Изкуството не е огледало, изправено срещу реалността, а чук, с който да бъде оформена. Тези думи на Брехт дават добро начало на една седмична панорама от немски заглавия на автори, които в широк смисъл можем да наречем съвременни. Първият от тях, Волфганг Борхерт, е най-малко познатият в България от цялата предизвикателна петорка. Той живее само 26..

публикувано на 17.02.18 в 09:35
Доц. Вяра Ангелова

Доц. Вяра Ангелова: Радиото е медията на мислещите хора

Доцент Вяра Ангелова е преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации, автор е на книгата „Световното радио - модели на развитие“, както и на много текстове в областта на радиожурналистиката, журналистическата етика, медийната критика. Парадоксален факт е, че българската радиосреда прилича повече на американския модел, отколкото на..

публикувано на 16.02.18 в 19:05
Пловдив

Веселина Сариева: Заплахите от кмета на Община Пловдив към участници в културния календар не трябва да бъдат толерирани

Фондация „Отворени изкуства“, която организира едно от емблематичните за културния календар на града под тепетата събития – „Нощ Пловдив“ – отказва финансирането от общината за инициативата. Това обяви директорът на фондацията Веселина Сариева . Повод за решението ѝ е ремонтът на ул. „Отец Паисий“, при който, по предложение на кмета на община..

публикувано на 16.02.18 в 18:51
автор: Андрей Даниел

Майстори на изобразителното изкуство стават част от образователна инициатива с добавена културна стойност

Четирима от най-известните съвременни български художници и скулптори стават част от иновативна образователна инициатива с добавена културна стойност - това са  професорите Андрей Даниел, Емил Попов, Николай Майсторов и Вихрони Попнеделев . Майсторите на изобразителното изкуство ще  проведат срещи-дискусии със студенти и ученици от гимназиите..

публикувано на 16.02.18 в 18:50
Мая Праматарова по време на откриването на изложбата „Неосветените дворове“ в Москва

Йордан Радичков 50 години по-късно в Русия

За първи път изложбата, която беше показана пред българска публика миналия ноември под заглавие „Неосветените дворове“, напуска България и в момента гостува в Москва. До голяма степен това се дължи на енергията на Мая Праматарова от Българския културен институт в руската столица, която организира среща между потомците на Йордан Радичков и Георги..

публикувано на 16.02.18 в 16:50