Църквата „Свети Никола“ в село Марица – свято място за всеки българин

Снимка: Светлана Димитрова

Ширнало се в полите на Рила, село Марица по нищо не се отличава от останалите български села. Чисти улици, подредени дворове с цъфнали дървета и цветни лехи. В сърцето на това китно село, сред идилията се крие паметник на културата – църквата „Свети Никола“. За това съкровище на изобразителното изкуство научаваме от директора на Историческия музей в Самоков Веселин Хаджиангелов, който преди време ни разказа за един от най-старите храмове в района – Бельова църква. Датирана от епохата на Възраждането, църквата „Свети Никола“ преминава през три периода на изграждане, обяснява събеседникът ни:

Снимка




Тя е построена през последните десетилетия на
XVI век, по времето на османския период. Архитектурата е типична за късното средновековие – еднокорабна, едноабсидна, със стени дебели около метър от камъни споени с хоросан. Вторият период започва от 1830 по време на управлението на султан Махмуд. За това свидетелства надпис над входа, на западната фасада. Третият етап е след 1869. Тази необходимост от разширяване на храмовото пространство говори за увеличаване на християнското население в село Махала – старото има на Марица. При реставрация през 1961 е взето решение църквата да остане в оригиналния си вид.

Веселин Хаджиангелов разкрива подробности за стенописите и иконографите:

СнимкаЕдин от най-добрите изследователи на църквата е изкуствоведът Асен Чилингиров, който е автор и на монография. Според него ранните стенописи са от края на XVI век и са правени на два етапа. Непосредствено след построяването изписването е върху глинена подложка. От тях са запазени няколко фрагмента. Вторият етап е няколко години по-късно. Върху варова мазилка са изографисани, наред със светците, и конни фигури на свети Георги и свети Димитър. В олтарното пространство има фризове с медальони на християнски светци, цикъл с празнични сцени. На свода великолепно са изпълнени Христос Пантократор – в двоен кръг с медальони на Богородица и Йоан Кръстител. В стенописите от края на XVI век личи опростен стил, който се доближава до раннохристиянското изкуство на комниновата епоха. Може би са прави, изследователите, които смятат, че зографите са дошли от Атон и най-вероятно са от обкръжението на учениците на Свети Пимен Зографски, работил в района на Софийската Мала Света гора. В западната пристройка има стенописи от XIX век – дело на Самоковски зографи. Асен Чилингиров смята, че главен майстор на зографите е Йоан Иконописец, евентуално синът му Никола Образописов, Христо Йовевич, Михал Белстойнев – един от последните самоковски зографи. На свода, освен Христос и Йоан Предтеча се виждат сцени от житието на Свети Никола.

СнимкаКак в малко селище като Марица, в османско време, е построена богато изографисана църква, събеседникът ни обяснява така:

Селата около горното течение на река Марица – Марица и Радуил, са били известни с железодобива през целия османски период. Това е давало по-големи свободи на населението. Проходът, към днешния курорт Боровец, е бил охраняван от дервенджии. Това е позволявало християнското население да строи свои храмове, да празнува своите празници. Друга причина е, че са разполагали с повече средства. В условията на османско владичество, християнството е начин да се запази идентичността, религията, народността.

За множеството християнски паметници в района, Хаджиангелов разказва, че според запазените регистри в музея в Самоков, селата са предимно с християнско население и продължава:

Предвид топонимията, съхранена стотина години, всички местности носят имена от пантеона на българските светци. В тях са изградени оброци, параклиси. Показателно в това отношение е село Радуил където има над 40 параклиса.

СнимкаНе се ли нуждае църквата „Свети Никола“, чиито стенописи са художествен паметник на културата, от съвременни дарители, за да остане за поколенията?

Опазването и съхранението на религиозните паметници  е наш дълг. Старите църкви, манастири, съхраненото в тях художествено наследство е част от съкровищницата на нашата култура. Не случайно през 60-те години на XXвек новосъздаденият тогава Институт за паметниците на културата, беше предприел мащабна акция по реставриране и консервиране на старите църкви. В този период е спасена и църквата в село Марица.

Веселин Хаджиангелов отправя покана към всички, да посетят селото и църквата „Свети Никола“ откъдето ще си тръгнат възхитени от великолепието на архитектурата и стенописите.

Снимки: Светлана Димитрова
print Отпечатай
Още от категорията
Моделите на Киро Киров

"Сладолед и авиация" - притча за един мечтател, потънал в забвение

"Сладолед и авиация" - така е озаглавил своя независим проект художникът Кирил Кузманов . Чрез него за първи път, интересуващите се от авиация и развитието й през годините, имат възможност да разгледат почти 500-те модела на самолети, изработени от дърво в мащаб 1:100 от известния български парашутист, инструктор и пилот Киро Киров . Експозицията е..

публикувано на 29.05.17 в 16:50
Ивайло Христов

Ивайло Христов и формулата на успеха

За първи път в новата си история Народният театър „Иван Вазов“ отваря голямата сцена за абсолвенти от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Всички места в театралната зала са заети дни преди началото на „Януари“ от Йордан Радичков. Късметлиите са випускниците от класа на проф. д-р Ивайло Христов. Как се стига до идеята и какво следва за младите актьори след..

публикувано на 29.05.17 в 15:11

"Думи, които лекуват" - хит в книжарници "Хеликон"

"Думи, които лекуват" е малко джобно издание, "бонбонче", което може да се чете при всякакви обстоятелства, непретенциозно, но задълбочено. Така описа книгата на един от най-известните испански мотивационни лектори Алекс Ровира в предаването "12+3"   Людмила Еленкова от книжарници "Хеликон". Книгата е разделена на теми, една от които е "Кризи..

публикувано на 29.05.17 в 13:54

Тези приказки не са за деца

За мен Яна Букова е един от най-сериозните автори в съвременната българска литература – и като поет, и като белетрист, и като преводач, и като изследовател на културни процеси. Българската култура й е длъжник, защото, казвано е другаде, поне медиите у нас привилегироват творчеството на автори, идващи тук от големите световни центрове, от Америка, Франция..

публикувано на 29.05.17 в 12:19
Инсталацията „Трансформацията винаги отнема време и енергия” на Правдолюб Иванов е първото произведение, което беше включено във виртуалния Музей за съвременно изкуство

Нови попълнения във виртуалния Музей за съвременно изкуство на програма „Христо Ботев”

Целта на виртуалния Музей за съвременно изкуство е да събере най-добрите български творби. Досега в ефирния Музей за съвременно изкуство са постъпили следните произведения: NSK State Pavilion, 57 Венецианско биенале, 2017 Група IRWIN (по предложение на Яра Бубнова) Следващата ледена епоха, 2016 Зоран Георгиев (по предложение на..

обновено на 29.05.17 в 11:32

VIVA ARTE VIVA – във Венеция

„Да живее живото изкуство” е названието на международната изложба във Венецианското биенале, курирана от Кристин Масел. От 120 художници в нея 103-ма се представят за първи път. Освен това в биеналето участват с национални павилиони и 86 държави – България отново не е сред тях. За впечатленията си от биеналето разказва Яра Бубнова. С нея продължаваме и..

публикувано на 29.05.17 в 10:35

Демоните на Магелановия облак

3017 година. На Земята плъзва непознат щам, донесен от космическа експедиция в галактиката Голям Магеланов облак. Планетата е заплашена от жестока пандемия. Галактически кораб поема натам, за да открие причините за т. нар. "Магеланов щам" и евентуален антидот. Екипажът е съставен от най-добрите специалисти в различни научни области. Всеки от тях е готов..

обновено на 29.05.17 в 09:39