Църквата „Свети Никола“ в село Марица – свято място за всеки българин

Снимка: Светлана Димитрова

Ширнало се в полите на Рила, село Марица по нищо не се отличава от останалите български села. Чисти улици, подредени дворове с цъфнали дървета и цветни лехи. В сърцето на това китно село, сред идилията се крие паметник на културата – църквата „Свети Никола“. За това съкровище на изобразителното изкуство научаваме от директора на Историческия музей в Самоков Веселин Хаджиангелов, който преди време ни разказа за един от най-старите храмове в района – Бельова църква. Датирана от епохата на Възраждането, църквата „Свети Никола“ преминава през три периода на изграждане, обяснява събеседникът ни:

Снимка




Тя е построена през последните десетилетия на
XVI век, по времето на османския период. Архитектурата е типична за късното средновековие – еднокорабна, едноабсидна, със стени дебели около метър от камъни споени с хоросан. Вторият период започва от 1830 по време на управлението на султан Махмуд. За това свидетелства надпис над входа, на западната фасада. Третият етап е след 1869. Тази необходимост от разширяване на храмовото пространство говори за увеличаване на християнското население в село Махала – старото има на Марица. При реставрация през 1961 е взето решение църквата да остане в оригиналния си вид.

Веселин Хаджиангелов разкрива подробности за стенописите и иконографите:

СнимкаЕдин от най-добрите изследователи на църквата е изкуствоведът Асен Чилингиров, който е автор и на монография. Според него ранните стенописи са от края на XVI век и са правени на два етапа. Непосредствено след построяването изписването е върху глинена подложка. От тях са запазени няколко фрагмента. Вторият етап е няколко години по-късно. Върху варова мазилка са изографисани, наред със светците, и конни фигури на свети Георги и свети Димитър. В олтарното пространство има фризове с медальони на християнски светци, цикъл с празнични сцени. На свода великолепно са изпълнени Христос Пантократор – в двоен кръг с медальони на Богородица и Йоан Кръстител. В стенописите от края на XVI век личи опростен стил, който се доближава до раннохристиянското изкуство на комниновата епоха. Може би са прави, изследователите, които смятат, че зографите са дошли от Атон и най-вероятно са от обкръжението на учениците на Свети Пимен Зографски, работил в района на Софийската Мала Света гора. В западната пристройка има стенописи от XIX век – дело на Самоковски зографи. Асен Чилингиров смята, че главен майстор на зографите е Йоан Иконописец, евентуално синът му Никола Образописов, Христо Йовевич, Михал Белстойнев – един от последните самоковски зографи. На свода, освен Христос и Йоан Предтеча се виждат сцени от житието на Свети Никола.

СнимкаКак в малко селище като Марица, в османско време, е построена богато изографисана църква, събеседникът ни обяснява така:

Селата около горното течение на река Марица – Марица и Радуил, са били известни с железодобива през целия османски период. Това е давало по-големи свободи на населението. Проходът, към днешния курорт Боровец, е бил охраняван от дервенджии. Това е позволявало християнското население да строи свои храмове, да празнува своите празници. Друга причина е, че са разполагали с повече средства. В условията на османско владичество, християнството е начин да се запази идентичността, религията, народността.

За множеството християнски паметници в района, Хаджиангелов разказва, че според запазените регистри в музея в Самоков, селата са предимно с християнско население и продължава:

Предвид топонимията, съхранена стотина години, всички местности носят имена от пантеона на българските светци. В тях са изградени оброци, параклиси. Показателно в това отношение е село Радуил където има над 40 параклиса.

СнимкаНе се ли нуждае църквата „Свети Никола“, чиито стенописи са художествен паметник на културата, от съвременни дарители, за да остане за поколенията?

Опазването и съхранението на религиозните паметници  е наш дълг. Старите църкви, манастири, съхраненото в тях художествено наследство е част от съкровищницата на нашата култура. Не случайно през 60-те години на XXвек новосъздаденият тогава Институт за паметниците на културата, беше предприел мащабна акция по реставриране и консервиране на старите църкви. В този период е спасена и църквата в село Марица.

Веселин Хаджиангелов отправя покана към всички, да посетят селото и църквата „Свети Никола“ откъдето ще си тръгнат възхитени от великолепието на архитектурата и стенописите.

Снимки: Светлана Димитрова
Още от категорията

Искам: Апокалипсис

В предишното предаване говорихме за времето, а днес е ред на неговия край. „И яви се на небето голяма поличба – жена, облечена в слънце; под нозете ѝ – месечината, а на главата ѝ – венец от дванайсет звезди....“ Така започва 12 глава от Откровението на Св. Йоан Богослов. Според редица изследователи тук се съдържа предсказание за мистериозната и оспорвана..

публикувано на 23.09.17 в 17:05
Константин Павлов

„Бунт в неделя” по Радиотеатъра

Константин Павлов е сред най-обичаните съвременни поети. Първите му две стихосбирки „Стихове” е „Сатира” излизат в началото на 60-те и още оттогава е обявен за враг на народа, а поезията му е забранявана. В продължение на 12 години по времето на тоталитарния режим никой издателство не набира кураж да публикува негови стихове. Той отказва да робува на..

публикувано на 23.09.17 в 09:35

Куклен театър по Достоевски с премиера на фестивала „Пиеро 2017“

Десетото издание на Международния фестивал за куклен театър за възрастни „Пиеро” вдига завеса след броени дни в Стара Загора. От 24 до 29 септември там ще се съберат актьори от България и от още 7 страни – Испания, Русия, Словения, Унгария, Франция, Холандия и Чехия, за да покажат едни от най-добрите спектакли, създадени за възрастни, но със средствата на..

публикувано на 23.09.17 в 08:55

Фрагменти от тракийски венец и рог от елен са сред експонатите в Историческия музей в Етрополе

Експозицията на Историческия музей в Етрополе се помещава в реставрираната сграда на бившия конак, строена в периода 1853-а – 1870-а година от етрополски майстори. Експозицията на музея представя богатото културно-историческо наследство на общината в 10 експозиционни зали. Уредникът на музея Венета Мишева разказа, че след Освобождението..

публикувано на 22.09.17 в 14:50

Показват картини на Майстора за празника на Средец

13 платна от фонда на Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски” ще бъдат представени в Посетителския информационен център. Изложбата е подбрана така, че да представя емблематични картини от началото на 20-и век , коментира директорът на бургаската художествена галерия Георги Динев. Искаме да покажем четирите творби на Майстора, които..

публикувано на 22.09.17 в 14:30
Изпращане на доброволците от Търново,1885 г. (вляво) и портрет на княз Александър Батенберг, 1886 г. – (фрагмент от картините на художника Антони Пиотровски)

Двама полски художници – основоположници на новото българско изобразително изкуство

Изложбата „Антони Пиотровски и Тадеуш Айдукевич“ от колекцията на Националната художествена галерия за първи път така цялостно и разнопосочно представя двамата полски художници, свързани с България. Нещо повече тези големи полски живописци имат особена роля за утвърждаването и приобщаването на българското изобразително изкуство към европейските..

публикувано на 22.09.17 в 14:05

Дони и Нети: Докато си на тази планета, никога не си напълно независим

Звездното семейство Дони и Нети споделиха със слушателите на „Хоризонт“ своите празнични емоции в Деня на независимостта. Те разказват на малката си дъщеря Лилия, че днес наистина има повод за празник и че това е денят на утвърждаването на съвременната българска държава в нейната цялост, а преди това страната е била васална. Семейният творчески..

публикувано на 22.09.17 в 13:02