Доходите и разходите на американските потребителите отбелязаха прилично повишение през юли, но ценовият индекс на личните потребителски разходи остава слаб, което е нов знак за липсата на сериозен инфлационен натиск в икономиката на САЩ.
Според доклад на Департамента по търговия, потребителските разходи, формиращи повече от две трети от икономическата активност в САЩ, нараснаха през юли с 0,3% на месечна база след повишение 0,2% през юни (възходяща ревизия от предишна оценка за анемично растеж с 0,1%), докато осреднените очаквания на финансовите пазари бяха за малко по-добро повишение с 0,4 на сто. Реалните разходи, отчитайки промените в цените, пък нараснаха за втори пореден месец с 0,2 на сто.
В същото време личните доходи, включващи доходи от заплата и от други източници, се увеличиха с 0,4% (при прогноза за повишение с 0,3%), след като през юни те не отбелязаха растеж за пръв път от седем месеца насам.
Нивото на спестовност се понижи през юли до 3,5% от 3,6% през предишния месец, показват данните на търговския департамент.
Относително доброто нарастване на потребителските разходи през юли предполага, че растежният импулс на американската икономика от периода април - юни може да се пренесе и през третото тримесечие. Вчера беше обявена солидна възходяща ревизия на данните за БВП, според която икономиката на САЩ се разшири през второто тримесечие с цели 3% на годишна база.
Търговският департамент представи и данни за юли, според които ценовият индекс на личните потребителски разходи (PCE индекс) нарасна за втори пореден месец с 1,4 на сто. Основният ценови индекс (основният PCE индекс, изключвайки волатилните цени на храни и енергия), който се следи внимателно от Фед като мерило за инфлацията, също се повиши с 1,4% (след растеж с 1,5% през юни), като това представлява негово най-слабо темпо на растеж от декември 2015-а година.
Трябва да се има предвид, че целевото ниво на Фед е за годишна инфлация от 2 на сто, като ценовият PCE индекс достигна и дори леко надвиши това важно ниво в началото на 2017-а година за пръв път от близо пет години насам (през февруари, когато се повиши с 2,1%), след което обаче последва трайно забавяне на неговия растеж към 1.5% - 1,4%.
Представители на Фед отдават отслабването на инфлацията на временни фактори, като повечето от тях продължават да вярват, че тя постепенно ще достигне целевото ниво от 2%. Продължаващата инфлационна слабост обаче може да накара Централната банка на САЩ да се въздържи от още едно (трето) повишаване на федералната фондова лихва до края на настоящата година.
