ЕЦБ повиши рязко прогнозите за икономическия растеж в еврозоната за настоящата година, но в същото време намали оценката си за инфлацията през следващите две години, като шефът на банката Марио Драги обвини за по-ниските инфлационни прогнози засилването на еврото на валутния пазар.
Президентът на ЕЦБ също така посочи на пресконференцията след края на днешното редовно заседание, че централните банкери са провели "подготвителна" дискусия относно опциите за продължаване на програмата за "количествени улеснения" през 2018-а година.
Според новите макроикономически прогнози, направени от екипа на ЕЦБ, реалният БВП на еврозоната се очаква да нарасне през тази година с цели 2,2% спрямо предходна прогноза от юни за икономически растеж с 1,9%. Банката запази без промяна своите прогнози за растеж с 1,8% през 2018-а и с 1,7% през 2019-а година.
В същото време ЕЦБ намали своите прогнози за инфлацията в средносрочен план. Въпреки че екипът на Централната банка продължава да очаква инфлация от 1,5% през настоящата година, прогнозата за 2018-а беше намалена до 1,2% (от 1,3% през юни) и за 2019-а - до 1,5% (от 1,6%), като Марио Драги подчерта, че това се дължи на поскъпването на единната европейска валута.
Неотдавнашната волатилност на обменните нива на еврото представлява източник на несигурност, който изисква мониторинг от страна на ЕЦБ с оглед на възможните последици за средносрочните перспективи пред ценовата стабилност, отбеляза шефът на ЕЦБ.
Марио Драги също така отбеляза, че на днешната среща на ЕЦБ е имало "предварителна" дискусия относно програмата за покупки на активи, известна като "количествени улеснения", през 2018-а година. Това представлява първото официално признание, че Управителният съвет на ЕЦБ е започнал да разглежда бъдещето на месечните покупки на еврооблигации.
Вероятно по-голямата част от тези решения ще бъдат взети през октомври, заяви Драги на днешната пресконференция, позовавайки се на следващото заседание на ЕЦБ на 26-и октомври, като в същото време той допълни, че ще трябва да вземем предвид поведението на валутния пазар, когато определяме решенията за повежданата от нас политика в бъдеще.
Въпреки изразените от Драги известни притеснения относно силата на еврото и неговото потенциално негативно влияние върху инфлацията, той отбеляза, че поведението на основната инфлация (изключвайки цените на храни и енергия) е малко по-добро. Шефът на ЕЦБ добави, че опасенията около валутните нива са смекчени от увереността ни, че инфлацията в крайна сметка ще доближи целевото ниво от малко под 2% въз основа на добрите условия за икономиката в еврозоната.
Еврото поскъпна за кратко с около 1% към 1,2059 долара, доближавайки важният две и половина годишен връх от 1,2069 нивото, достигнат на 29-и август, след като ЕЦБ повиши рязко прогнозата за икономическия растеж в еврозоната през настоящата година. Низходящата ревизия на прогнозната инфлация през следващите две години, която според Марио Драги се дължи основно на по-силното евро, обаче парира част от възхода на единната европейска валута и тя се върна малко под 1,2000 нивото.
