Българската народна песен „Мома Тодора Малта бранеше“ има много любопитна история. Основни действащи лица в нея са османският султан Сюлейман и една храбра българка, която в различните над 20 варианти на песента ту е Тодора, ту – Янка.
Става дума за остров Малта в Средиземно море. Според песента, българската касаба (от турски „град“) на острова имала девет реда крепостни стени и много тесни сокаци. Жителите на този град били боляри. Те най-вероятно са намерили убежище в Малта, по време на османското нашествие или след падането на България под османска власт. Твърде възможно е да са били достатъчно, за да създадат малък български град.
През 1551 и 1565 г. османският флот напада Малта, но и двата пъти е отблъснат от обединените сили на жителите и на рицарите хоспиталиери, които 30 години по-рано получават острова за ползване от императора на Свещената римска империя срещу данък – един малтийски сокол годишно.
Ето как е описана една от битките в нашата песен:
Стана Силюман, отиде,
Малта касаба да превземе;
като край Малта приближи,
сред Малта хоро играе,
Тодорка хоро водеше.
Кат' Силюман си видя,
остави хоро, пусна се,
извади сабя френгия,
че се надясно завъртя,
че се наляво обърна,
туку Силюман остана…
Варианти на песента са открити и в Молдова, Турция, Румъния и Гърция. Интересно е, че в Шуменско, близо до село Чиренче има останки от селище, известно като Малта касабас. Ако, обаче, предположим, че песните се отнасят за него, няма как да обясним, как „Малта е касаба на вода“ и защо „морето се е замрежило от Сюлейманпашовски аскер“. И така въпросите си остават…
