Българите са част от засилените мигрантски процеси по света, предизвикани през последните години от икономически и политически причини, природни катаклизми и други несгоди. Изследователи от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН обединиха усилията си, за да проведат мащабно проучване на българските общности зад граница. В продължение на три години учените посетиха 17 държави и се срещнаха с представители на 305 български организации, с фокус върху новите български емигрантски общности в Европа и САЩ. В резултатите от изследването си екипът привежда примери за добри практики за поддържане на българския културен живот зад граница, посочва също проблеми и пътища за решаването им. Ключови елементи, обединяващи българите в чужбина, са българският език, православието, празничният календар, фолклорът, литературата, храната, показва изследването. В редица части на света инициативата за създаване на български културни средища е на самите емигранти. Ръководителят на проекта доц. Владимир Пенчев подчертава:
Политики се провеждат, когато има обществен натиск. Иска ми се да вярвам, че българското общество ще се ангажира с проблемите на българите в чужбина и че ще преодолеем едно клише, което съществува дълги години: че ние сме герои, защото сме останали тук, а те са заминали, за да живеят по-добре. Нещата са доста по-сложни. Голяма част от тези хора успяват да се реализират в една чужда и в някои отношения враждебна среда. Те са готови не само да помагат финансово на своите близки, но и да бъдат полезни на държавата.
Институцията, която най-силно обединява българските емигранти, са неделните училища. Т. е. българските деца зад граница са заети в образователната система на приемната страна, а през почивните дни една пета от тях посещават и българско училище. Това изисква много време и усилия, както от техните семейства, които карат децата си през почивните дни на неделно училище понякога дори в съседна държава или съседен щат, така и от страна на преподавателите, които през седмицата са заети с основната си дейност, която е източник на доходите им. Българската образователна система зад граница се създава най-често от преподаватели и родители, които се организират, за да поддържат у децата чувството за национална идентичност, посочва д-р Мариянка Борисова. През 2007 г. е създадена Асоциацията на българските училища в чужбина. Тя осъществява връзка между българските образователни институции зад граница, но е и посредник между тях и Министерството на образованието. Стартира и национална програма „Роден език и култура зад граница“, която подпомага финансирането на училищните дейности. Според д-р Лина Гергова в тази област не липсват и проблеми, които чакат своето решение:
Един от тях е липсата на стимулиране на ранноезиковото обучение. Много българи в чужбина не учат децата си на български език. Те разчитат за това на българското училище, но така до научаване на българския понякога не се стига. Предлагаме на държавните институции да реализират политики в подкрепа на детските градини за ранноезиково обучение, за да не се учи българският език като чужд.
Следваща институция по важност в живота на българската общност зад граница е църквата. Нейната роля обобщава доц. Катя Михайлова:
Ролята на църквата на българите в чужбина е малко по-различна от ролята й в България. В миналото църквите, които са създавали първите емигранти, са били един вид „народен дом“. Емигрантите са създавали църква, църковно настоятелство, след това са търсели пари, строели са сграда, след това са създавали училище, самодейни състави. Всичко е било около църквата, особено сред емиграцията в САЩ. През втората половина на миналия век тази роля запада, но сега, с новата емиграция, се наблюдава възраждане на тази традиция. Такива добри примери наблюдавахме в Лос Анджелис, в Сан Диего и др. В Европа се срещат и други добри практики. В Германия Българската православна църква и вярващите си сътрудничат с другите православни общности. Заедно провеждат служби, културни фестивали, има и Седмица на източното православие.
Проблем обаче се оказва недостигът на свещеници, изтъква доц. Михайлова. На много места емигрантите сами търсят пътища за решаването му. В Милано и Сан Диего службите се извършват от млади свещеници, повикани от самата църковна общност там.
Други обединителни ядра за българите в чужбина са фолклорните танцови и певчески формации. През 2016 г. е създадена Асоциация на българските фолклорни състави, като по този начин те могат да задействат различни програми за подпомагане. Така част от ансамблите си осигуряват народни носии. Засега проблем пред българските фолклорни групи зад граница се оказва това, че местните български културни институти не им обръщат сериозно внимание. Получава се разделение на „висока“ и „ниска“ култура, като „високата“ – класически концерти и изложби, се представя в културните институти и дипломатическите мисии, а дейността на фолклорните групи остава извън тях. Екипът от ИЕФЕМ предлага въвеждането на законови промени, които да позволяват регистрирането на български читалища в чужбина. Така неформалните културни центрове зад граница ще могат да се включат към читалищната мрежа в България, а тяхната дейност – да бъде подкрепена.
Снимки: Миглена Иванова
