Всяка власт иска послушание. Аз вече колко власти преживях- преди социализма, по негово време, в промяната и след промяната – и всички искат послушание. Тези думи на Юлия Онянова звучат в документалния филм „Забравете това име“, представен в Бургас от режисьора му Боян Папазов.
Тя не признаваше политически авторитети, нито по време на Царство България, нито по време на соца. Властта не успя да стъпи на шията й, тя, разбира се, плати цената за това, отбеляза Папазов.
Мойта педагогика е кой каквото научи за театъра, наученото да го направи по –добър човек! Тези нейни думи обясняват отношението на талантливите й следовници към света и характерните за нея клоуни. Клоунът е чувствителен, може да станеш да го набиеш, да го изгониш, в него няма агресия.
Когато театроведът Диана Вълчева пита Юлия кой български писател й е най –близък, тя отговаря така:
Радичков! И неговият очарователен свят, който винаги ми напомня детска рисунка. Радичков измъква режисьора от традиционните дебри на театъра. Той провокира у него неочаквани обрати на мисли и чувства, своеволна игра на въображението, подем на духа и плюс всичко това е толкова човеколюбив и с такава светло тъжна радост, че успява да те заблуди, че ти самият си станал по- добър и по-чист. Радичковите герои родиха моя тип клоун, с когото надали някога ще се разделя.
