По днешни отчети на Здравната каса, през миналата година болниците са похарчили близо 328 млн. лв. за онкомедикаменти. При планирани над 100 млн. лв. по-малко.
За тази година са заложени 280 млн. От Българския фармацевтичен съюз смятат, че ще трябват още 150 млн. Следва обикновен въпрос – може ли нещо да се нарече планиране, след като предварително се знае, че няма да се изпълни? Или прехвърлянето на почти произволни числа е начин за оправдаване на работни места с работното им време?
Преразходите се обясняват с навлизането на иновативни терапии, нови технологии и оттам и удължена преживяемост на пациентите. Което, както и да го погледнеш, е основна задача на всяко здравеопазване. А не сбор от причини, с които да оправдаеш странности в предвижданията.
Освен новите медикаменти и методики, касата оправдава преразходите и с новите болници и отделения, които е финансирала. Което носи още един въпрос – колко са необходими тези болници и отделения, създавани по правило като частни търговски дружества? В много страни такива болници работят без финансиране от единствената и задължителна Здравна каса. Или с пари от конкурентно създадени, на доброволен принцип осигурителни дружества. Много от системно съгражданите у нас частни здравни заведения имат задачата да бъдат печеливши предприятия за собствениците им. А печалбата идва и като се източват, по-общо казано, обществените средства. С ненужни и скъпо платени, понякога само по документи, терапии, отчетно заиграване с доказалите своето необмислие клинични пътеки и т.н.
Повече можете да чуете от звуковия файл.
