Балканските страни могат да започнат да се присъединяват към ЕС от 2025 г., но само ако са решили граничните и други спорове със съседите, заяви във вторник шефът на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, предаде АФП.
Той посочи пред Европарламента в Страсбург, че това е само индикативна дата за Сърбия и Черна гора, първите от 6-те държави в региона, обхванати от доклада на ЕК за разширяването на съюза, който трябва да бъде огласен по-късно във вторник.
Ще е грешно да се твърди, че аз или комисията сме казали, че Сърбия и Черна гора трябва да бъдат приети до 2025 г., каза Юнкер. И подчерта: Няма да има приемане на страни от Западните Балкани, без да бъдат решени основните спорове преди това.
Хазартно е да се каже, че проблемът ще бъде решен известно време след присъединяването, каза той. Това няма да се случи втори път. Не с мен, заяви Юнкер, очевидно визирайки продължаващия граничен спор между членките Словения и Хърватия.
Шефът на ЕК посочи, че всички страни от региона все още далеч от изпълнение на критериите. Но ние трябва да протегнем ръце към нашите партньори в Западните Балкани, ние трябва да им помогнем да поемат по този труден път, каза той.
28-членният ЕС държи да се разшили в район, смятан за заден двор, за да попречи на други регионални играчи, като Русия и Турция, да увеличат влиянието си там, посочва АФП. ЕС смята Сърбия и Черна гора за най-напреднали в присъединяването от 6-те страни в Западните Балкани, като другите са Босна, Косово, Македония и Албания.
В района има редица нерешени проблеми. Сърбия и Косово продължават да се карат почти 20 години след войната, която допринесе за обявяване на едностранна независимост от Косово. А спорът между Македония и членката на ЕС Гърция за името на бившата югорепублика доведе до голям протест в Атина в неделя.