В галерия „Дебют” на Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров” е открита изложбата „Ритъм”, посветена на един от ярките български художници – Едмонд Демирджиян (1951-2009). А колкото до заглавието „Ритъм” – в него се отразява още един талант на твореца – музициране в областта на ударните инструменти. В експозицията, подкрепена от програма „Европа” на Столичната община и от фондация „Въпреки”, могат да се видят и неизвестни досега творби. Ето как представи човека и твореца Едмонд Демирджиян изкуствоведът Мария Василева:
Едмонд е отрасъл в съвсем обикновено семейство. Неговият баща е бил стругар, а майка му – шивачка. Хем обикновено, хем необикновено, защото това са хора с много прецизно отношение към занаята. Чувала съм легенди за уменията на неговата майка. Така че вероятно е наследил от родителите си талант, но никой не го е подтиквал да се занимава с рисуване.
Едмонд Демирджиян е завършил стенопис в Националната художествена академия. Още като малък е показал музикален талант, като първият му ударен инструмент е била свинска кожа, опъната върху гергефа на баба му. Същевременно проявява интерес към рисуването.Това е нещо, което очевидно той си е носил и е развил през годините, казва Мария Василева. Тя посочва, че във времето художникът минава през няколко етапа. Има един много ясно обособен период, който представлява и голям интерес за изкуствоведите. Става дума за фигурални композиции, на пръв поглед реалистични, но не чак толкова, защото това са странни комбинации от хора, колелета, закачалки, балтони, които в реалния живот не можем да видим точно така. А героите му са стилизирани по особен начин, в духа на гротеската.
В последните години той беше свил до максимум сюжетността на работите си. Имаше няколко любими мотива – неговите калкани, запазената му марка висящи риби. И не толкова се интересуваше от това какво картината ще разкаже, а как ще въздейства на зрителя чрез съчетанието от цветове, форми, линии.
При посещението си във Варна през 2008 художникът е „коментирал” четири свои картини с изпълнение на барабани. Според Мария Василева неговата музика е с доста живописен характер, а пък живописта му е пълна с ритъм и с контраст, като музиката. Ето как художникът е разделял ежедневието си между различните си увлечения:
Музиката бешепочти всичко. Нека да кажем – 50 процента любов към музиката, 50 процента любов към визуалните изкуства. Времето си също така делеше наполовина. Половин ден свирене на барабани и въобще занимаване с музика, защото не можеш само да свириш, нали трябва първо да се научиш. Той бе много последователен човек, който изучаваше в детайли историята на музиката, и по-точно на развитието на барабаните… Едмонд беше абсолютно посветен на изкуството. И като че ли нищо друго не го интересуваше. При него нямаше нещо като рожден ден, Нова година – такива извинения не съществуваха. Всеки ден се свиреше и се рисуваше. И го правеше с невероятно удоволствие.
Едмонд Демирджиян е обожавал младите хора, художници и музиканти, винаги е бил заобиколен с много от тях, тук, в България. Добра и успешно реализирана идея е изложбата да се представи в Националното училище за изящни изкуства, откъдето самият той е тръгнал, казва Мария Василева. А от 2010 година всеки септември се връчва ежегодната награда от фондация „Едмонд Демирджиян” за съвременни млади художници. Ето как изкуствоведът обобщава същността в творчеството на Демирджиян:
Изкуството на Едмонд е пълно с позитивна енергия, затова се харесва много от хората. Работите му звучат абстрактно, но винаги има елементи от реалността, които помагат на хората да се чувстват комфортно. И заради много ярките цветове, заради излъчването, той имаше изключително много почитатели и продължава да ги има.
