Виртуозният Светлин Русев и Симфоничният оркестър на БНР в концерт, вдъхновен от циганската музика

Светлин Русев

Колоритни цигански ритми, блестящи музиканти и романтични образи ще завладеят сцената на зала „България“ на 21 април, събота, от 19.30 ч. Симфоничният оркестър на БНР и виртуозният цигулар Светлин Русев под диригентската палка на Марк Кадин ще изпълнят шедьоврите на класическата музика, вдъхновени от темперамента на ромите.

„През XIX век в Русия циганската култура е била на мода и невероятно популярна,“ разказва маестро Кадин: „Сред почитателите на широката циганска душа били Пушкин и Толстой. Като млад Толстой обичал често да ходи при циганите, а негови роднини били женени за цигански певици. Пушкин става кръстник на циганка, а преди сватбата си посреща Новата година в компанията на цигани. Пише поемата „Цигани“ и тя е в основата на операта „Алеко“ от Рахманинов. Композиторът вплита циганския фолклор в „Циганско капричио“ за оркестър“. Именно с тази творба ще започне концертът на Симфоничния оркестър на БНР на 21 април.

Виртуозният цигулар Светлин Русев ще изпълни с Радиосимфониците виртуозната рапсодия „Циганката“ на френския композитор Морис Равел, вдъхновена от унгарските рапсодии на Лист. Той ще солира също и в „Кармен – Фантазия“ от испанския композитор Пабло Сарасате. Маестро Кадин разказва, че тя е написана по мотиви от операта „Кармен“ на Бизе, която обезсмъртила главната героиня Кармен, но погубила автора си. „Премиерата е провал и завършва със скандал. Бизе умира три месеца по-късно, а предсмъртните му думи са: „Хосе уби Кармен, а Кармен – мен“.

Пророчески обаче се оказват думите на Чайковски, че след десет години „Кармен“ ще бъде една от най-популярните опери в света. 90 години по-късно този шедьовър става вдъхновение за друго знаменито произведениe: „Кармен – сюита“ на Шчедрин. Музиката е написана по поръчка на Мая Плисецкая, която мечтаела за своя Кармен и дълго търсила композитор, който да направи транскрипция на музиката на Бизе. Отказват й Шостакович и Хачатурян, накрая се съгласява Шчедрин, който преработва музиката от операта на Бизе и от сюитата „Арлезианката“ и прави нова оркестрация. Премиерата е в Болшой театър през 1967 г. – и отново става скандал. Съветските чиновници са шокирани, а министърът на културата заявява, че балетът е еротика, а музиката от операта е обезобразена. Спектакълът е свален от репертоара. За щастие, не за дълго. Балетът се завръща триумфално на сцената на Болшoй театър и се играе над 300 пъти. Музиката на Шчедрин заживява отделен живот и се изпълнява в концертните зали по цял свят.“ На 21 април, събота, тя ще прозвучи и в зала „България“.

Билети в Рекламно-информационния център на БНР (бул. „Драган Цанков“ №4), на касата на „Кантус Фирмус“ в зала „България“ и онлайн на ticketsbg.com.

Още от категорията
Саможертвата на Иван Сусанин, картина на Константин Маковски

90 години от рождението на Иван Маринов

Иван Маринов - диригентът, композиторът, педагогът, човекът! На 17 октомври той щеше да навърши 90 години, на него посвещаваме съботната вечер. По подобие на емблематичните имена в българската култура и Иван Маринов оставя след себе си многобройни записи на симфонични и оперни творби, спомени от срещи с велики личности от световния музикален и..

публикувано на 20.10.18 в 07:30

Атанас Кръстев - успехът е човек да е щастлив

В късната петъчна вечер на 19 октомври в предаването „Български изпълнители” ще ви срещнем с Атанас Кръстев. Продължавайки професионалния път на семейството си, Атанас Кръстев се изявява на концертната сцена от 6 годишен. Възпитаник е на Националното музикално училище „Любомир Пипков”, Националната музикална академия „Панчо Владигеров”, през 2011..

публикувано на 19.10.18 в 16:25

Иван Сусанин (Живот за царя) - Опера в 4 действия (5 картини) с пролог и епилог

Музика: Михаил Глинка Либрето : барон Георгий фон Розен, редакция Сергей Городецки Първо изпълнение : 9 декември 1836 г., Санкт Петербург Първо изпълнение в България: 27 ноември 1940 г., София Място и време на действието : Русия, с. Домнино, Москва и Полша, от есента на 1612 г. до зимата на 1613 г. Действащи лица: Иван Сусанин, селянин..

публикувано на 19.10.18 в 15:57

Станислав Пандин - Траша: С творческия хаос се разбираме чудесно

Какво би излязло от хлапе, което на 11 години отива със сестра си до ЦУМ, за да си купи китара? Най-вероятно то става музикант. Станислав Пандин, по-известен като Траша, днес работи в Държавната агенция за закрила на детето и преподава в Софийския университет. В продължение на 13 години е училищен психолог, а с адвокат Йордан Костов..

публикувано на 19.10.18 в 12:10

Чарли Хейдън

Джазмен, определен от сп. "Тайм" за "един от най-надарените и смели джаз музиканти", това е Чарли Хейдън. За съжаление той си отиде от този свят неотдавна, на 76 г. Последният му албум носеше заглавието "Last Dance" - може би усещане за пътя към друг свят. В него талантливият басист си сътрудничи отново с добър, стар приятел  - пианиста Кийт Джарет . С..

публикувано на 19.10.18 в 10:25
Марк Рибо

„Аларма Пънк Джаз“ с тридневен фестивал на 22, 23 и 24 октомври

В началото на следващата седмица – на 22, 23 и 24 октомври – концертната платформа „Аларма Пънк Джаз“ на БНР се завръща към фестивалния формат. Поводът, разбира се, е 10-годишния юбилей на „Аларма“. Тридневният „Аларма Пънк Джаз Фест“ ще бъде открит в понеделник (на 22 октомври) в клуб *Mixtape 5*, B-Side с The Cavemen от Оукланд, Нова Зеландия –..

публикувано на 18.10.18 в 17:20

Визитка на Константин Илиевски

Константин Илиевски е потомствен музикант. Носи името на покойния си дядо – теоретик и музикален педагог. Баща му е композитор, майка му и баба му Анна Илиевска – преподавателки по пиано. Произхожда от фамилия на известни български музиканти. Започва да учи пиано на 5 години при проф. Милена Куртева в София, а на 13 години продължава обучението си в..

публикувано на 18.10.18 в 16:35