В столичната галерия „Лоранъ” до 18 май може да се види представителна изложба на художника Иван Тричков (1892-1959). През ранния XX век той е популярен в България, без да бъде сред особено нашумелите имена. По-късно е забравен и донякъде изпаднал в немилост. Неговата годишнина (125 години от рождението му) беше през 2017. Но изложбата е сега, защото е било трудно да се съберат негови творби – разпръснати на много места, често без достатъчна преценка за стойността им.
Иван Тричков е известен предимно като пейзажист. Включително неговите съвременници го наричат „Майсторът на планинския пейзаж” – отбелязва изкуствоведът Марияна Аврамова. – Това отчетливо може да се види в изложбата. В нея има изгледи от Рила, Пирин, Стара планина, поречието на река Марица. И точно заради това наименованието на изложбата е „Красивата природа на България.
Житейската съдба на художника не е от най-леките, разказва още Марияна Аврамова. Иван Тричков е роден във Враца. Учи в Художествената академия. Поради социални и житейски причини прекъсва следването си. Участва в Балканската и Първата световна война и след това пак не успява да завърши Академията. По-нататък има един доста дълъг период от живота му, в който преживява като чиновник – работи в различни държавни институции, включително като чертожник. Преподава в училище и минават дълги години, докато излезе на свободна практика и започне да се издържа единствено от изкуството си. В края на 30-те години на XXвек вече е популярен, творбите му се търсят. Сред публиката му има и хора от елитни среди – включително от царския дворец, посланици, писатели. Бил е изключително продуктивен художник, има данни за 22 негови изложби.
След промените в България през 1944-46 (началото на завоя към социализъм от съветски тип) съдбата на художника отново прави рязък завой. Той не е някакъв изявен противник на новата система и нейния „социалистически реализъм”, но не се адаптира достатъчно към нея. Започват да го приемат полярно– казва Марияна Аврамова.
Едни го харесват, други не. Казват, че изкуството му не е възпитателно. Във всяка една критика най-вероятно има причина и това е, че той е бил близък с Двореца. Естествено, до този момент конкретни архивни документи, за това нещо няма. Той изпада в немилост. Но, в сравнение със съдбата на други художници, не влиза в затвора, не е репресиран. Просто интересът към него спада. И той е принуден съботно-неделно да чука на вратите на свои приятели и познати, за да предлага работите си на безценица.
До края на живота си Иван Тричков продължава да рисува. Обикаля из България, пресъздава това, което на него му харесва. И е сред художниците, които неотстъпно следват своя усет да пресътворяват природата. Той е жанрово единен, почти няма други произведения, освен пейзажи. Успява донякъде да раздвижи пейзажа, да включи в него и други фигури, някакъв вид човешко присъствие, защото е бил критикуван затова, че в работите му няма движение. Тричков не прави компромис със себе си като творец. Най-късните му творби имат същото, дори по-богато, поетично излъчване. Последната му изложба е само година преди да почине.
Настоящата експозиция в София е съпътствана от каталог, който всъщност е първото издание изобщо за Иван Тричков. До този момент няма други издания, които да са посветени изцяло на живота и на творчеството му. Затова сме удовлетворени от тази комбинация на изложба с каталог, защото можем да дадем малко повече информация за автора – казва Марияна Аврамова.
„Тричков притежава точно възприятие и естествен, вроден усет за природен мотив. Произведенията му внушават чувство за безбрежна реалност” – пише изкуствоведката в тази първа малка книга, посветена на художника.
Снимки: Венета Павлова
