Eмисия новини
от 20.00 часа

Отец Александър Чъкърък: Църквата "Свети Георги" е огледалото на България в Одрин

Църквата „Свети Великомъченик Георги“ в Одрин е построена през 1880 година с разрешение на Султан Хамид II. Храмът е изграден в архитектурния стил, характерен за късното Българско Възраждане и представлява просторна трикорабна базилика с висок таван. До 1940 г. свещениците, служили тук, са били български граждани, след което богослуженията са се извършвали от български свещеници от Истанбул, където се намира друг символ на българското православие – желязната църква „Св. Стефан“.

През 1951 година „Св. Георги“ затваря врати за богомолците и сградата постепенно започва да запада. Тук идва и родолюбивото дело на един от потомствените българи в Одрин – Филип Чъкърък, който полага усилия за поддържане на храма до началото на неговата реставрация, проект за каквато е изготвен през 2001 г. След получаване на официално разрешение от турската страна, храмът е реновиран и със специална церемония отново е открит на 9 май 2004 година. Днес, заедно с голямата одринска митрополитска църква „Св. Св. Константин и Елена“, „Свети Великомъченик Георги“ е символ на българщината в Одрин и притегателен център за практикуващите поклоннически туризъм. На втория етаж от възстановената църква е устроена малка етнографска експозиция, която разказва за живота на българската общност в този район на Турция.

Снимка

Днес от България пристигат много гости в Одрин, било българи, било турци. Виждайки църквата на чаршията, не пропускат възможността да я посетят,
казва отец Александър Чъкърък, свещеник в църквата „Свети Великомъченик Георги”. Синът му – Георги Чъкърък, учи в Пловдивската семинария и отец Александър се надява един ден той да продължи делото на дедите си. За очакванията, свързани с предстоящия храмов празник – 6 май, свещеникът разказва:




СнимкаКакто всяка година на 6 май ще имаме много гости от България, Гърция и Турция. Благодарение на добрите връзки между България и Турция, се увеличи потокът от туристи. На 6 май, както навсякъде в България, ние пускаме народна музика и на площада пред църквата празнуваме Гергьовден заедно с нашите приятели– местните турци и гостите, дошли отдалеч. Винаги празнуваме заедно, било християнските, било мюсюлманските празници. И на тези празници заедно отправяме молитви за мир, любов и разбирателство. Да уважаваме взаимно религиите си, защото, когато се молим, какво искаме от Бог? Всички се молим за здраве, щастие, уважение, мир и любов. Всяка религия иска това. Според мен, най-важното е да работим заедно и който на какъвто език иска, на такъв да се моли. Молитвата звучи по един и същи начин.

Снимки: личен архив

Още от
Стоунхендж

Между небето и камъка

публикувано на 12.09.19 в 17:05

Петя Кокудева и срещите по пътя

публикувано на 12.09.19 в 11:40

Най-четени