„А това сърне искаш ли го? Само за пет лева ти го давам!“ Такова неочаквано предложение получил мъж, който отскочил до пазара да си купи гъби. Мъжът протегнал ръка към подадената найлонова торба, а вътре видял примираща от ужас новородена сърничка. За щастие, тази история не свършва в тенджерата. Последвала схватка и травма, но в крайна сметка мъжът успял да вземе и предаде бебето на фондация „Дивите животни“. Там Нели, както наричат животинката, получава адекватни грижи. Оказва се, обаче, че този случай не е единичен.
Във фондацията постъпват сигнали от цялата страна за обяви за незаконна продажба на диви животни. За сърнетата дори имаме информация, че хора организирано ходят в гората и търсят малки, за да ги продават после, разказва Любомила Кривошиева, създател на фондация „Дивите животни“, която обединява доброволци, занимаващи се с лечението на пострадали и осиротели диви животни. Ако се питате, как реагират съответните органи в подобни случаи, ще ви кажем откровено: те не получават сигнали.
Хората не са свикнали да подават сигнали, където трябва, за да бъдат предотвратявани такива престъпления. Това трябва да си го създадем като навик: видиш ли нещо, реагираш, информираш този, който може да направи нещо още в момента, в който се случва престъплението, а не впоследствие, предупреждава Любомила.
За съжаление, не са малко и случаите, когато хората лишават намерени пострадали диви животни от шанса им да оцелеят, водени от добри намерения. Просто защото изобщо не познаваме техните навици:
Ние имаме информация за животните единствено от приказките, които сме чели като деца. А в приказките нещата са много неверни, завоалирани, розово написани. Например, че таралежите пият мляко. Или че, ако отглеждаш таралежи в градината си, те ще убиват змиите. Но, първо – змиите не са вредни, както ги описват в приказките. Второ – не можете да разчитате на таралежите да гонят и убиват змиите.
Когато се натъкнат на пострадали животни, хората, свързвайки се емоционално с тях, нерядко се подлъгват и решават да се борят за живота им сами докрай. Но отглеждането на диво животно е нещо много специфично. С това рядко може да се справи някой, който преди не се е занимавал с подобно нещо, уверява Любомила и допълва:
Отглеждането диви животни в домашни условия е незаконно. Освен това ти трябва не просто да ги храниш, а и да ги подготвяш за външния живот.
Ако случайно се натъкнем на безпомощно животно и не знаем как да реагираме, най-доброто, което можем да направим за спасяването му, преди да го предадем на специалист, е:
Да го сложим на тъмно в кутия с дупки за въздух. Хората това не го възприемат. Представят си, какво би било, ако тях ги сложат в кашон, и категорично отхвърлят тази идея. А на тъмно животните са по-спокойни, не виждат какво се случва около тях, не виждат, че са до човек, което за тях е адски стрес. Проблемът е, че хората тълкуват поведението на животните неправилно. Например, животното се е вцепенило от ужас, а хората казват: „Аз го гушкам, а то се е притаило в мен и се е успокоило.“
Във времена, когато има умни телефони и всякакви технологии, най-правилната реакция, когато се натъкнем на животно, изпаднало в беда, е да потърсим връзка с някой, който може да ни даде професионална помощ, съветва Любомила. Самата тя свързва живота си с животните от малка. За мен контактът с животните е като общуване със себеподобни. Аз по-скоро се причислявам към тях, отколкото към хората, споделя Любомила Кривошиева. Така по естествен път се ражда фондацията. Въпросът с финансирането на тази дейност обаче е сложен, затова тя разчита основно на съдействието на доброволци. Мечтата на Любомила е да получи терен, на който да изгради център за спасяване на диви животни. Дейността ни се разрасна страшно много. Приемаме над 3000 животни годишно. А сме в тясно пространство – приютени от една частна ветеринарна клиника в София. Вече пет години водим преговори със Столична община. Имаме принципна подкрепа, но нещата се случват много бавно.
Снимки: wildanimals.bg
