Европейската комисия понижи своите прогнози за икономическия растеж в еврозоната през настоящата година, обвинявайки за това най-вече търговското напрежение със САЩ и повишаващите се цени на петрола, които ще доведат до по-силно от очакваното нарастване на инфлацията.
ЕК вече очаква растеж на БВП на региона на единната валута от 2,1% през 2018-а година спрямо прогноза през май за експанзия от 2,3 на сто. Трябва да се има предвид, че през миналата година икономиката на еврозоната отбеляза най-солидна експанзия от десетилетие насам, нараствайки с 2,4 на сто. Според "летните междинни" прогнози на ЕК продължава да се очаква забавяне на икономическия растеж през 2019-а година до 2,0%, .
"Низходящата ревизия на майските прогнози за растежа на БВП показва, че неблагоприятната външна среда, като например нарастващото напрежение при търговията със САЩ, може да потисне бизнес доверието и да повлияе на икономическата експанзия ", заяви вицепрезидентът на ЕК Валдис Домбровскис при представяне на новите икономически прогнози на комисията.
Европейският комисар по икономически и финансови въпроси Пиер Московиси пък отбеляза, че растящите енергийни цени и политическата несигурност също оказват натиск върху икономиката в региона въпреки солидните фундаменти и продължаващата стимулираща парична и лихвена политика на Европейската централна банка.
Това даде основания на ЕК да повиши своите инфлационни прогнози за еврозоната до 1,7% за 2018-а година (от 1,5% прогноза през месец май) и до 1,7% през 2019-а година (от 1,6% през май).
"Една по-нататъшна ескалация на протекционистките мерки ще представлява ясен риск за влошаване на икономическия растеж. Търговските войни не раждат победители, а само жертви", отбеляза Пиер Московиси.
Европейската комисия прогнозира, че БВП на целия Европейския съюз също ще нарасне с 2,1% през тази и с 2,0% през 2019-а година, а инфлацията ще се повиши през 2018-а с 1,9% и с 1,8% през следващата година.
Лятната междинна оценка на Комисията включва и доста солидна низходяща ревизия на прогнозите за икономическия растеж в Германия (до 1,9% от 2,3% за 2018-а и до 1,7% от 2,1% за 2019-а година) и във Франция (до 1,7% от 2,1% за 2018-а и до 1,7% от 1,8% за 2019-а година).
По отношение на Великобритания, ЕК очаква икономически растеж от 1,3% през настоящата догодина (под оценка през май за растеж от 1,5%) и повишение на БВП с 1,2% през следващата година (без промяна спрямо май). Комисията обаче допълни, че прогнозата за 2019-а година се основна на чисто техническо допускане за запазване на настоящото статуквото по отношение на търговските отношения между 27-те от ЕС и Обединеното кралство, като това допускане се прави само за целите на прогнозите и няма отношение към хода на преговорите за Брекзит.
Европейската комисия продължава да очаква, че БВП на България ще нарасне с 3,8% през тази и с 3,7% през 2019-а година, а потребителската инфлация ще достигне 2,0% през 2018-а година (спрямо пролетна прогноза за инфлация от 1,8%) преди да се забави до 1,8% през следващата година (без промяна спрямо прогнозата през май).
Трябва да се има предвид, че от тази година Европейската комисия се върна към ежегодното публикуване на две изчерпателни икономически прогнози ("пролетна" и "есенна") и на две междинни прогнози ("зимна" и "лятна"), вместо трите цялостни прогнози през зимата, пролетта и есента, които бяха в сила от 2012-а година. Тази промяна представлява връщане към предишната схема на прогнозите на Комисията и привеждането им в съответствие с графика на аналогичните прогнози на други институции (например Европейската централна банка, Международния валутен фонд, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие).
Таблица с летните междинни прогнози на ЕК за икономическия растеж в ЕС
