Eмисия новини
от 07.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Забавяне на икономическия растеж на България до 3,4% през второто тримесечие на годината

Брутният вътрешен продукт на България се повиши през второто тримесечие на 2018 година с 0,8% спрямо първите три месеца на година, когато нарасна с 0,9%, като на годишна база икономическата експанзия се забави до 3,4% от 3,6% през първото тримесечие, показва първа оценка на Националния статистически институт (НСИ).

Според експресната оценка на НСИ за второто тримесечие на 2018 година, брутният вътрешен продукт в номинално изражение възлиза на 26,047 млрд. лева, като реализираната добавена стойност е в размер на 22,445 млрд. лева.

Най-голям дял в БВП отново заема крайното потребление (79,0% от БВП), което в стойностно изражение възлиза на 20,586 млрд. лева. През второто тримесечие бруто капиталообразуването е за 6,009 млрд. лева и формира 23,1% от БВП на страната.

Данните на НСИ показват, че основен принос за икономическия растеж през периода април - юни 2018-а година спрямо първото тримесечие на година има крайното потребление, което се увеличи с 1,8% (след анемичен растеж с 0,5% в началото на годината) и бруто образуването на основен капитал, което отчете слаб растеж от 0,1% (след ръст с 4,6% през първото тримесечие).

                                                                                                  Графики на БВП на тримесечна и на годишна база

Снимка

На годишна база растежът на крайното потребление през второто тримесечие се ускори до 4,7% от 3,3% в началото на годината, докато растежът на бруто образуване на основен капитал се забави до 4,4 от 7,0 на сто.

Износът на стоки и услуги се сви на тримесечна база с 0,4% спрямо първото тримесечие, когато нарасна с 1,1%, като неговият растеж на годишна база се забави до 2,7% от 4,4% и беше в размер на 16,863 млрд. лева (64,7% относителен дял от БВП). В същото време вносът на стоки и услуги в нашата страна се увеличи на тримесечна база с 1,2% (след спад с 2,2% през първото тримесечие) и запази темпо на растеж от 4,6% на годишна база, като достигна размер от 17,410 млрд. лева (66,8% относителен дял от БВП).

Външнотърговското салдо се отразява негативно на икономическия растеж, като отрицателният търговски баланс в размер на 547 млн. лева и представлява 2,1 процентни пункта от БВП през второто тримесечие.

Днешната експресна оценка на НСИ за второто тримесечие на настоящата година, показваща растеж на БВП с 3,4% годишна база, е най-слаба от второто тримесечие на 2015-а година насам и по-слаба от потвърдената преди месец "лятна междинна прогноза" на ЕК, според която българската икономика ще нарасне с 3,8% през настоящата година.

НСИ представи и данни за състоянието на работната сила и на безработицата в нашата страна през второто тримесечие на годината.

През трите месеца до края на юни 2018-а година общият брой на заетите лица на възраст 15 и повече навършени години достига 3,1571 милиона, от които 1,6781 милиона са мъже и 1,479 милиона са жени. Относителният дял на заетите лица от общото население на възраст 15 и повече години достига 52,5%, което представлява увеличение с 0,3 процентни пункта спрямо същото тримесечие на 2017-а година. Цели 2,0023 милиона от заетите работят в сектора на услугите (близо 66% от заетите лица), в индустрията са заети 940,7 хиляди (или 29,8% от всички заети лица), а в селското, горското и рибното стопанство - 214,1 хиляди (6,8%).

Броят на безработните през второто тримесечие на годината достигна 182,2 хиляди, понижавайки се с цели 31,7% спрямо годината по-рано, когато техният брой беше 213,9 хиляди, докато коефициентът на безработица достига 5,5%, като намалява с 0,8 процентни пункта спрямо второто тримесечие на 2017-а година.

НСИ отчита, че най-малък процент безработни през вторите три месеца на 2018-а година са тези с висше образование (едва 13,6% от всички безработни), следвани от тези с основно и по-ниско образование (37,3% от всички безработни) и лицата със средно образование (49,1% и от всички безработни). Коефициентът на безработица сред висшистите е едва 2,4%, сред лицата със средно образование е 4,8%, а сред хората с основно и по-ниско образование достигна 16,1 на сто.



БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна