В социалната политика Владислав Горанов припомни обещаните 40 милиона лева допълнително средства за енергийни помощи и договорените с майките на деца с увреждания:
"150 милиона лева допълнително, като те се запазват в следващите години от прогнозния период 2020-2021 г.".
Здравният министър Кирил Ананиев анонсира друга промяна:
„През 2019 г. дейностите за лечение на деца и лечение на български граждани в чужбина преминават на финансиране и управление към Националната здравноосигурителна каса“.
Догодина ще има близо половин милиард повече за здравеопазване, а за първи път субсидията от Държавния бюджет към НОИ ще бъде под една трета от общата сума за обществено осигуряване.
Като цяло финансовата рамка на страната се подобрява, отчете още финансовият министър Владислав Горанов:
„От лятото имаме и добра перспектива от кредитните агенции. Всичко върви добре. Би следвало и бихме могли да очакваме подобряване и на кредитния рейтинг на страната“.
При представянето на бюджета на НОИ социалният министър Бисер Петков обяви, че средната пенсия ще достигне 386 лева от 1-ви юли, което е малко над линията за бедност.
През 2019 г. се предвижда минималната работна залата да се увеличи до 560 лева, а максималният осигурителен праг до 3000 лева. По този начин от юли догодина таванът на пенсиите ще достигне 1200 лева.
Въпреки че управляващите бяха обещали отпадане на тавана на пенсиите за новоотпуснатите такива, сега ситуацията е различна.
Пламен Димитров от КНСБ каза, че „нито един български работник следващата година, който работи в условията на трета категория, няма да има таван за неговата пенсия по простата причина, че в момента най-високата е 1100 лева“.
Това обаче не включва пенсионираните военни и част от категорийните работници.
За всички останали ще има „индексиране на пенсиите от 1 юли с 5,7%“, обясни по-рано социалният министър Бисер Петков. Той обеща още тази година да има допълнителни средства за хората, получаващи енергийни помощи, а финансовият министър Владислав Горанов потвърди, че е възможно да има коледни добавки.
„От трансферите за Държавното обществено осигуряване е реалистично да се очакват спестяванията, което да даде възможност на правителството в тази посока“, каза Горанов.
Увеличаването на максималния осигурителен доход на 3 хиляди лева от началото на следващата година категорично беше отхвърлено от бизнес организациите. Те настояват да отпадне разпоредбата за плащането от тях на първите три дни от болничните.
При обсъждането на проекта на бюджет на държавата и тези на общественото осигуряване и на здравната каса в Тристранния съвет, работодателите се обявиха за по-агресивно увеличение на учителските заплати.
От бизнеса предупредиха за прекомерното увеличение на максималния осигурителен доход на земеделските стопани със 60 на сто.
"Не са нашите членове, но считате ли, че това е обосновано. Ръстът при тях е много голям от 350 на 560 лева като следствие ще има много голямо отражение върху тях. Имайте го предвид. Не е нещо, което следва да бъде подкрепяно", каза Румен Радев от Асоциацията на индустриалния капитал, възразявайки срещу предвидените повече средства за сигурност и отбрана догодина и обвърза парите с резултати.
"За един период от около десет години имаме ръст от 35 хиляди на 60 хиляди служители там. Да се чувстват те по-спокойни с по-високи резултати в частта да речем на битова престъпност, не", допълни още той.
Димитър Бранков от Стопанската камара спори с финансовият министър за здравните вноски. Обвини държавата, че не внася реални суми за хората, които осигурява.
"Бизнесът ще дължи средно около 87 лева и осем при 24 за едно лице от вноските, които държавата покрива за тези лица",каза Банков.
Президентът на "Подкрепа" Димитър Манолов обаче предупреди, че повечето пари за образование могат да доведат до обратен ефект.
"Парите започнаха да работят наопаки, защото, да, в образованието непременно трябва да се увеличи паричният ресурс, но непременно, задължително трябва да се предприемат и организационни мерки", каза Манолов.
