Европейската комисия не може да започне наказателна процедура срещу Италия заради прогнози, заяви в интервю за БНР италианският икономист д-р Симоне Романо. По думите му заложените параметри в бюджета на страната за догодина са прогнозни, а не вече доказани числа.
„Това ще бъде политическо решение на Европейската комисия, защото доколкото аз знам, не става въпрос за прекомерен дефицит. Случаят не е такъв. Трябва да е процедура, свързана с конкретното отклонение от даден параметър – в случая държавния дълг. В момента ние говорим за прогнози за следващата година, върху които е изчислен бюджет 2019“, каза икономистът.
„Ройтерс“ и „Евронюз“ цитираха вчера свои високопоставени източници, че в сряда ще бъде започната наказателна процедура срещу Италия. Това стана, след като във вторник изтече срокът, в който Италия трябваше да представи промените в проектобюджета си за догодина. Страната обаче настоя за запазване на първоначално предложените параметри. Това означава, че Италия може да бъде наказана от Брюксел дори и с финансови санкции.
В Брюксел аргументите звучат така: прекомерно високият държавен дълг от повече от 130 % от брутния вътрешен продукт (БВП) може да доведе до сътресения в третата по големина икономика в ЕС.
Затова Европейската комисия настоява популисткото правителство да спази обещанията на своите предшественици и дефицитът да не надхвърля 1,8 на сто, а не 2,4 % от брутния вътрешен продукт, припомня проф. Карло Диполити от Института за ново икономическо мислен.
„В крайна сметка те спорят за няколко процентни пункта от италианския брутен вътрешен продукт и за нещо, което предишното правителство е обещало. Сега обаче има една разлика - сега говорим за пазарене, което е провокирано изцяло от политически причини. Тук изобщо не говорим за козметичен дефект или за добри маниери, а опасността всяка от страните да бъде посочена като нарушител на правилата или да бъде нарочена като страната, заради която сделката се е провалила. Никой не иска да бъде заклеймен по този начин, затова надали ще прекрачи червената линия. В крайна сметка - когато има пазарлък, никой не иска да развали сделката. От икономическа гледна точка няма чак такъв проблем. Той е политически“.
Макар и пряко да не се обвързват с посланията от Брюксел и предстоящия старт на наказателна процедура, в Рим се договориха за няколко промени - данък върху газираните напитки с високо съдържание на захар, приходите от който ще отидат за университетите. И още - данъчна амнистия ще има само за тези, които са допуснали грешка в декларацията си, а не които са укрили данъци. Фискалният ефект засега е неясен, но със сигурност според експертите няма да запълни разликата от тези "няколко процентни пункта", около които се води спорът между Рим и Брюксел.
Проф. Филипо Тадеи е базиран в Болония и е част от преподавателския състав на университета "Джон Хопкинс":
„Накрая ще бъдем свидетели отново на множество евтини политически приказки. След като италианското правителство потвърди числата в бюджета си за догодина, Европейската комисия е принудена да демонстрира твърд тон и дори да наложи санкции. Ако обаче се стигне до финансови наказания, това ще бъде най-голямата услуга на популисткото правителство на "Пет звезди" и "Северна лига". В Европейската комисия не са толкова глупави. Напротив - те притежават политически интелект, затова ще продължават да говорят за санкции и да настояват за промяна в числата, докато наблюдават как действията на правителството имат негативен ефект върху италианската икономика. Италианците ще трябва да почувстват болката от избора, който са направили и да платят съответната цена. След това ще има корекция в бюджетната политика. Надявам се болката да не е непоносима, а цената - твърде висока“.
От началото на бюджетните спорове между Рим и Брюксел спредът между италианските и германските облигации се разширява. Това е величината, която отчита разликата между доходността върху книжата на Италия и на Германия. Именно германските облигации се считат за референтни, което означава - че колкото по-голяма е разликата между тяхната доходност и тази на италианските, толкова по-голям е проблемът за Рим, допълва Симоне Романо от Института за международни работи в Рим.
„Увеличаването на спреда на италианските облигации е изчислен на базата на 40 % риск от фалит и 60 % - т.е., повече от половината - риск от ре-деноминация. Това означава, че повечето анализатори се опасяват от излизане на Италия от еврозоната. Аз се надявам обаче, че това наистина е най-лошият възможен сценарий“, каза той.
Защото той ще бъде катастрофален и за Италия, и за еврозоната. А подобен сценарий не е от полза нито за Рим, нито за Брюксел, затова данък "захар" може да "подслади" отношенията между тях.
