Eмисия новини
от 20.00 часа

Яворовите януарски дни – поетичен празник, който пази живо наследството на поета

Автор:

Паметникът на Яворов в Чирпан
През 2019 година се навършват 141 години от рождението на „българския световен поет“ Пейо Тотев Хаджииванов Крачолов, по-познат със своя псевдоним, даден му от Пенчо Славейков през 1899 година – Пейо Яворов. Причината Тодор Иванов, председател на Фондация „Яворов“ и уредник на къщата-музей на поета в Чирпан, да определя Яворов като световен поет, може би е тази, че негови произведения са преведени на 13 езика, сред които арменски и дори киргизки, а също и заради живота му в Австрия, Швейцария и Франция, което оказва съществено влияние върху неговото творчество. Поезията и прозата, които оставя след себе си Яворов, са повлияни както от участието му в национално-освободителните борби в Македония, така и от собствените му социални и екзистенциални идеи и разбирания за света. Важна част от лириката му са стихотворенията, посветени на двете жени в живота на поета – сестрата на писателя Петко Ю. Тодоров Мина Тодорова и дъщерята на държавника Петко Каравелов – Лора Каравелова.



Яворов и ЛораПоет, общественик, деен участник в борбите за освобождение на Македония, Яворов показва своя самороден поетичен талант още като ученик. Въпреки това баща му решава, че мъжете трябва да работят, спира сина си от училище и двамата започват служба като телеграфисти в родния град Чирпан. Страстта към поезията обаче не угасва – Яворов чете по цели нощи и така в един момент светлината започва да го дразни. Молбата да зазидат един от прозорците в неговата стая изненадва родителите му, но те я изпълняват. Годините минават, а желанието на Яворов да остане далеч от светлината сякаш расте все повече. По-късно, когато през 1900 година е преместен на работа в Поморие, местните започват да го наричат сянката, тъй като се движи встрани от всичко, което би могло да повреди очите му. Страхът да не загуби зрението си като че ли е бил оправдан, тъй като 14 години по-късно той наистина ослепява. След самоубийството на съпругата си Лора, станало пред очите му, Яворов губи смисъла на живота си и опитва да му сложи край. Първият опит е неуспешен, но изстрелът в слепоочието го ослепява завинаги. Съкрушен от това, както и от клеветите и обвиненията, разпространени мълниеносно из София, че е виновен за смъртта на Лора, той посяга на живота си за втори път.

Повод да припомним щрихи от бурния, изпълнен със загуби и разочарования живот на поета, са Яворовите януарски дни, които започват в деня на рождението му – 13 януари, в Чирпан. Традицията на този литературен празник датира от 51 години. Повече за програмата и защо тази година се поставя акцент върху арменската общност в България обяснява Тодор Иванов:

Тази година за пореден път ще запалим символичния огън на Яворовата поезия пред неговия бюст-паметник, издигнат през октомври 1933 година с подкрепата на чирпанлии и пловдивски арменци. Огънят ще бъде запален от големия изследовател на Яворов Цветан Ракьовски. Тази година се навършват и 120 години от написването на стихотворението „Арменци“. Пише го на 7 декември 1899 година, докато живее в Поморие, повлиян от срещите си с арменци, които му споделят тежката съдба на своя народ. Същата вечер предстои и поетичен рецитал на Камелия Кондова, Маргарита Петкова и Атанас Капралов. Вечерта ще завърши с концерт на квартет „Светоглас“. На следващия ден ще открием изложба на арменски творци от Пловдив, последвана от премиера на филма на режисьора Костадин Бонев „Изкореняване“, посветен на арменския геноцид. На 15 януари ще представим и новия сборник, посветен на Яворов, в който на 400 страници са събрани доклади, разглеждащи живота, делото и творчеството на поета. Техни автори са изследователи от повечето български университети, както и от Българската академия на науките.



Важна част от програмата на Яворовите дни е Националната награда за поезия, носеща името на поета. Учредена през 1968 година, тя се присъжда на всеки пет години. Сред притежателите на плакета, изработен от скулптора  Владимир Кондарев, са именити български поети като Павел Матев, Иван Динков, Валери Петров, Христо Фотев, Калин Донков.

По традиция домакин на Яворовите януарски дни е родният дом на поета, а през 2019 година се навършват и 65 години от създаването на къщата-музей на Пейо Яворов в Чирпан.

Къщата-музей в Чирпан
Снимки: javorovhouse.info и БГНЕС

Още от

Най-четени