В Радомир отбелязаха 141 години от Освобождението на града.
Пред паметниците на Апостола на свободата Васил Левски, на спасителя на Самарското знаме, роденият в Радомирско Никола Корчев, на възрожденския поборник архимандрит Зиновий Поппетров и пред паметната плоча на местни опълченци признателните поколения поднесоха венци и цветя.
При обявяването на Руско-турската война през 1877 година, много от видните радомирци са оковани във вериги и откарани в София, където остават до края на войната в очакване на смъртни присъди или заточение.
По време на войната в българското опълчение постъпват 25 мъже от Радомирско. Те се сражават храбро в боевете при Шипка, Шейново и Стара Загора, като трима от тях геройски загиват.
Освобождението на Радомир идва на 14 януари 1878 г. През лятото на 1878 година 3-та дружина от Българското опълчение е преименувана в 3-та Радомирска дружина с командир майор Константин Борисович Чиляев. В началото на септември същата година Радомирски окръг посреща войската, която донася в града Самарското знаме. То се съхранява в новопостроените казарми до 1881 г.
