6
В допълнение към коледното и новогодишно настроение театър „Ла Моне“ в Брюксел и Операта в Лиеж предложиха на оперните любители две великолепни комични опери на бележити белкантови майстори. В столицата се игра „Дон Паскуале“ на Гаетано Доницети, а в най-големия град от френско говорещата област Валония бе представена „Граф Ори“ на Джоакино Росини.
Новата постановка в Брюксел е на известния френски режисьор Лоран Пели, който е и автор на костюмите. Постановъчният екип включва още сценографката Шантал Томас. Режисьорът разделя спектакъла на две части - преди и след брака на Паскуале с Норина. Декорът в първите две действия е поовехтяла, оскъдно обзаведена всекидневна в дома на ергена. От двете страни на къщата се виждат фасадите на околните сгради на типичен стар квартал в италиански град. Пенсионерът, загърнат в топъл халат седи в удобен кожен фотьойл и чете вестник. Тапетите на стаята са поизтъркани, сиви, а на тавана виси огромен полилей. По всичко личи, че действието е ситуирано през 50-те години на ХХ век. Въртящият се декор ни пренася лесно в стаята на вдовицата Норина, пълна с множество кутии с обувки, луксозни списания, евтини любовни романи. Младата жена съвсем не излъчва добродушие - тя пие, пуши и никак не си дава сметка за болката, която причинява с постъпките си. Ернесто е представен като разглезен мързелив безделник, стремящ се към богатството на чичо си. Доктор Малатеста е облечен в безупречен, елегантен костюм, зад който се крие изкусният обигран интригант. След паузата, когато Норина нахлува в живота на Дон Паксуале, всичко в дома му буквално се преобръща с краката нагоре – това рефлектира и в декора, завъртян на 180 градуса. Бракът има и положителен ефект и къщата се поосвежава, младата булка й придава цвят с луксозни мебели и разкошни букети с ярки цветя. Но спокойната атмосфера изчезва - блъскат се врати, тропа се с крак, чуват се и викове. Продукцията на Лоран Пели е елегантна, стилна, светла, на високи обороти, изпълнена с деликатен хумор и лека меланхолия. Зрителят изпитва искрена симпатия към Паскуале: в стремежа му да изглежда по-млад той дори прави лицеви опори и покрива оголено си теме с перука. От друга страна, младежта е по-скоро самонадеяна, егоистична и брутална. Движенията на солистите и хора са великолепно режисирани от Пели в синхрон с литературния и музикален текст.
Впечатленията ми от музикалните постижения са от спектакъла на 14 декември, в който се изяви първият екип. В главната роля блесна именитият бас Микеле Пертузи. Завършен певец-актьор, италианецът сътвори изключително ярък образ с великолепен белкантов стил и нюансирана, богата на цвят вокална линия. Речитативите бяха много детайлно изработени, а италианският текст на момента можеше да се запише. Певецът създаде добродушен, искрен и симпатичен старец. Микеле Пертузи е образец за благороден, лиричен бас. Миналото лято певецът бе удостоен с престижната белкантова награда „Родолфо Челети“ на фестивала в италианския град Мартина Франка. Преди началото бе съобщено, че Даниел де Нийз е болна и ролята на Норина ще изпълни белгийското сопрано Ан-Катрин Жиле от втория състав. Какво удоволствие бе да се наблюдава изявата на тази толкова талантлива певица. Жиле създаде запомнящ се образ с леещ се, звънтящ глас, воден от певицата с голям вкус и музикалност, сигурна бравурна техника, кристално чиста интонация. В трънливата партия на Ернесто, тестваща безмилостно най-високия теноров регистър, се изяви израсналият в Пуерто Рико испанец Жоел Прието. Млад певец със стройна фигура, притежаващ лек, лиричен глас, обагрен от красив тембър. Тенорът пя с хубава линия, при все че високият му регистър бе малко стегнат. Вокалния квартет допълни белгийският баритон Лионел Лоте - стабилен, релефен, динамичен Малатеста. Запомнящ се бе ефектният дует на героя с Паскуале в трето действие. Бих искал да спомена и изпълнителя на Малатеста от втория състав - великолепния лиричен баритон Родион Погосов, притежаващ глас с изразителен тембър. Руснакът показа перфектна дикция и ярък комичен талант. Оркестърът на Ла Моне под палката на главния му диригент Ален Айтиноглу насити изпълнението с голяма енергия. Балансът със солистите бе чудесен, а ансамблите брилянтни. Открои се и инструменталното соло на тромпета в арията на Ернесто.
