С газовата директива Европа се опитва да предотврати чуждо влияние чрез енергийна зависимост, заяви пред БНР енергийният експерт Руслан Стефанов. По думите му втечненият газ става все по-добра алтернатива за Стария континент, а с настоящите си проекти Русия се опитва да запази политическото си влияние.
Експертът коментира промените в газовата директива, които ще влязат в сила след окончателното им пиремане от Европейския парламент и Съвета на ЕС. Приемането им стана дни преди посещението в Европа на американския държавен секретар и преди той да се обяви срещу “Северен поток 2“ и да призове европейските участници да се откажат от газопровода.
“Добрата новина е, че американската администрация очевидно заявява своето желание да възстанови връзките си с Централна и Източна Европа“, каза Стефанов в интервю за пердаването “Събота 150“.
“Това е нещо, което самият регион, ако си спомняте 2008 – 2009 –а година - много хора призоваваха да се случи и нещо, което започна да се отдалечава или да се изключва Америка този регион след администрацията на Клинтън. Нещо, което за региона е позитивна новина, тъй като все пак има достъп до технологична и най-напредналата, най-добре развита икономика в света“, допълни още той.
“Лошата новина от посещението (на Помпейо) е, че разногласията между ЕС и САЩ очевидно не се разрешават, което е лоша новина основно за ЕС. Тя посочва, че светът се връща от този свят на ценности, който се опитваме да поддържаме последните 30 години, към стария свят на геополитика. В този свят малките страни са големите губещи“, поясни още експертът.
За всички трябва да е ясно, че възраждането на такива геополитически напрежения в никакъв случай не може да бъде добре за малките държави, посочи още Стефанов.
"Не мисля, че имаше нещо крайно изненадващо, по-скоро срещата даде индикация, че не се подобряват взаимоотношенията между САЩ и Европа“. От тази гледна точка (срещата) има и икономически последствия. Що се отнася до енергетиката САЩ просто препотвърдиха, това което доста отдавна твърдят, че Северен и Южен поток са едни политически проекти на Русия, който Европа по различни причини подкрепя, добави той.
Той коментира и въпроса дали Европа има алтернатива за получаване на газ:
“Разбира се, че има алтернатива. От една страна това са съществуващите газопроводи, в частност тук можем да говорим и за България, ние в момента имаме договор, сключен до 2030 година и сделката, която в момента ни беше предложена, с която българското правителство вече се е съгласило, е да се откажем от тези 1 млрд. постъпления, който ни престоят в 2030 година и да дадем още едни 3 млрд. за построяването на нов газопровод и евентуално след 25 години да получим някакви допълнителни такси за пренос“, коментира още експертът.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
