Eмисия новини
от 18.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Музеят на София представя изложба, посветена на хляба, живота и християнските символи

До 30 юни в Регионалния исторически музей в София може се види изложбата „Да бъде благословен хляба и живота“. Тя съдържа експонати от колекцията на дарителя и меценат Антонио Василев. Акцентът е поставен върху печати за просфора, йерусалимии, щампи и икони, използвани в християнския култ, дома и селищните храмове.

Изложбата има претенции да представя за първи път около 150 печата за просфора. Това е най-голямата колекция в България, а може би и на Балканите – казва Кателина Павлова, куратор на изложбата. – Тези печати се използват за благославяне на хляба.



Показаните евхаристични печати са изработени от дърво и по-рядко от мрамор, алабастър и бронз. Те се използват единствено в храма за едно от седемте тайнства в православната християнска религия – Евхаристия. Експонирани са и евлогични печати (с ликове на светци), които са се съхранявали предимно в домовете и са се използвали за благославяне на домашни и обредни хлябове, свързани с различни обичаи в семейството. Един от големите евлогични печати е от камък и варовик, върху който е изобразена сцената „Благовещение”.



Колекцията на Антонио Василев е събирана 20 години и, както казва самият той, за всяко нещо си има време, и ето че дойде моментът тази изложба да бъде реализирана и показана пред широката публика.

Най-непознатите печати са от Северозападна България. В страната ни преобладават кръглите печати, но във Видинския край се срещат други, с причудливи форми на различни видове кръстове, които са много интересни – сподели колекционерът.



Като съществена част от колекцията на Антонио Василев също за първи път се излагат четири йерусалимии от края на ХVIII и началото на XIX век, като най-голямата от тях, от 1892 година, е с размери 176 х 127 см.

Йерусалимиите са платна, върху които има изображения, правени по канонични правила от палестински майстори, с предварителна заявка от поклонниците в Йерусалим на Божи гроб. Централно място в тях е заемало изображението на интериор от храма „Възнесение Христово”. В йерусалимиите се изписвало името на поръчителя-поклонник, годината, в която е станало поклонническото му пътуване до животворния Божи гроб, а пред името е поставяно определението „хаджия“. Тези платна хаджията е връщал в дома си, поставял в най-хубавата стая, показвал ги е на близки, познати и гости, грижил се те да са запазени добре, покривал ги е в останалите дни от годината с бели платна, за да не избеляват и останат за наследниците му – разказва Кателина Павлова.



Щампите също са купувани при поклоннически пътувания. Пренасяни сгънати или навити на руло, те грижливо се пазели в дома, заедно с домашните дъсчени икони.

Щампите са черно-бели отпечатъци, върху които са правени допълнително вторични оцветявания. Те са основно от края на ХVIII и от XIXвек. Това са т. нар. книжни икони или книжен благослов, които българинът е закупувал от светите места по българските земи и от Атон. Щампи са донасяни и от Йерусалим. При нас излагаме една много малка част от колекцията на Антонио Василев. Това са 5 щампи, върху които има изображения на Зографския, Хилендарския и Бачковския манастир, щампа със Свети Никола с житийни сцени и щампа с Архангел Михаил, който взима душата – обяснява Кателина Павлова.


Досега не е имало толкова голяма изложба, посветена на духовността на българския народ в нейните най-важни ежедневни аспекти, бита на българина – изконно християнски и дълбоко вкоренен в нашите традиции, който може да бъде видян и осъзнат само чрез докосването до предметите, свързани с най-важния елемент на българската народна традиция – хляба. (Доц. д-р Тодор Чобанов, зам.-кмет на София)

Това са предмети, открехващи света на българския възрожденски човек към света на вярата, към други измерения на преживяването и усещането за свят. Това са предмети с памет, с която искаме да се съприкосновявяме, за да разберем мястото на вярата в съзнанието, в култовата практика и в живота на възрожденския българин. С тях той е разговарял и с тях се е доближавал до небесата. (Проф. Валери Стефанов, председател на Съюза на колекционерите в България)

Българският народ е казал: Никой не е по-голям от хляба. Аз бих добавил: Никой не е по-силен от вярата. Това е амалгамата, която ще намерим в тази изложба. Но зад всичко стои много човешки труд, сърце и душа. Това са сърцето и душата на Антонио Василев, който е изтръгнал всички тези експонати от зъбите на времето и от ноктите на нихилизма, безродието, за да може българският народ да осъзнае своята значимост. (Контраадмирал Митко Петев, командир на Военноморските сили)

Тази изложба ни показва, че нашият народ от векове, днес и во веки веков достойно, с дух и с истина обича своята православна вяра, живее в нея и изпълнява всичко онова, което е отредено, за да може да бъде в правия път, добродетелния живот и в благодатните обятия на Христовата църква./…/ Народът ни е съхранявал българската духовна памет, за да може не само да се гордеем с това, което са ни оставили нашите деди, но и ние с опит, доверие, отношение да живеем и предаваме това на идните поколения. (Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит)

Изложбата и съпровождащите я събития, свързани с колекционерството и религиозната философия, се провеждат с благословението на Негово Светейшество Неофит I, патриарх български и митрополит софийски. Меценатът Антонио Василев получи адмиралтейска грамота в знак на признателност за родолюбивата му дейност, а той от своя страна подари една от изложените йерусалимии и 4 от показаните икони на Регионалния исторически музей в София.



Снимки: sofiahistorymuseum.bg, Десислава Семковска и Ани Петрова

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна