Да познаеш родината си чрез неуверено произнесените първи думи, чуждите свидетелства, уроците и след това с въображаема четка да я нарисуваш в цветове. Училището на хиляди български деца по света изглежда въодушевяващо и дори вълшебно. В него те събират късчета от знания, преживявания и мечти, които подреждат в пъстър калейдоскоп и измислят своята България.
Едно от тези средища е българското неделно училище в Лисабон – отворило врати през 2009 г., за да изпълни просветителската си мисия сред общността ни в Португалия.
Децата се обучават според програмата на образователното министерство в България, разделени на четири възрастови групи и в уроците им влизат български език и литература, история и география. Кое е по-важното обаче – да говорят, четат и пишат на български или да познават България чрез фактите от нейната история, бит, култура?
Всичко, тъй като за учениците ни България е абстрактно понятие – отговаря Румяна Давидова. – Някои от тях са пътували до нея един-два пъти и я възприемат като далечната страна, до която за малко са се докоснали. Така че за тях всичко е интересно и вълнуващо, а за мен е важно децата най-напред да научат български език, за да могат да общуват помежду си. И след като вече знаят да пишат и четат, да пристъпят и към българската история и география, към българските традиции и култура.
Каквото и да преподават на децата, то задължително преминава през емоциите им, за да усетят България като своя родина.
Винаги започвам с това, че на Балканите и на територията на България са живели траките – един от най-цивилизованите народи в древността – казва директорката. – Затова ние трябва да се гордеем с тяхното наследство, както и че страната ни е една от най-ранно създадените не само в Европа, но и в целия свят. Децата научават също кой е основал българската държава, как българите са водили успешни битки и войни. Разказвам им и за цар Симеон, какво са постигнали останалите царе, как цар Борис I приема учениците на Кирил и Методий и България става родина на славянската писменост. Не случайно училището ни носи името на Светите братя и в градината на посолството имаме техен паметник. Учениците научават още, че дори и страната ни да е малка по територия, тя се намира на стратегическо място и най-вече – че и ние трябва да помислим за бъдещето й.
Покрай българското училище родителите на децата са създали малка общност, която всеки уикенд прекарва заедно по няколко часа. На българските празници също се събират – така е било на Коледа, когато португалската телевизия заснема нашите кукери и коледари, така ще бъде и на Възкресение Христово. В навечерието му те ще боядисат яйца, ще омесят козунаци, баници и питки, ще опекат агнешко и ще споделят с всички желаещи българския Великден на пикник в парк край Лисабон.
Снимки: личен архив
