Европейската централна банка повиши слабо прогнозата си за икономическия растеж в еврозоната през тази година, но в същото време намали леко очакванията си за растеж през следващите две години, признавайки, че има риск от по-продължително и по-дълбоко от очакваното забавяне на европейската икономика.
ЕЦБ вече очаква растеж на БВП в региона на единната валута през 2019-а година с 1,2% вместо с 1,1%, преди слабо ускорение на растежа до 1,4% през 2020-а и през 2021-а година, което е под предходната оценка на централната банка от март за икономическа експанзия от 1,6% през следващата и от 1,5% през 2021-а година.
В същото време ЕЦБ повиши слабо и очакванията си за потребителската инфлация (индекса CPI) в еврозоната през 2019-а година до 1,3% от 1,2%, но понижи прогнозираната инфлация за 2020-а до 1,4% от 1,5% и остави без промяна прогнозата си за нейно повишение с 1,6% през 2021-а година.
На пресконференция след края на днешното редовно заседание на ЕЦБ, шефът на банката Марио Драги отново отбеляза, че рисковете за икономиката в еврозоната остават в посока надолу (за по-слаб от очакваното растеж), позовавайки се на геополитическата несигурност, нарастващата заплаха от протекционизъм и уязвимости в развиващите се пазари.
Световната търговска война навреди на бизнес доверието и доведе до влошаване на промишленото производство и на износа, което беше изострено допълнително от редица вътрешни проблеми в рамките на еврозоната - от сериозните проблеми на германската индустрия и по-специално на автомобилния сектор до подновената бюджетна битка между Италия и Европейската комисия.
Според Марио Драги обаче стабилният растеж на заплатите, рекордно високата заетост и по-добрите данни за растеж в еврозоната през първото тримесечие показват, че икономиката все още е устойчива, подсилвайки очакванията на ЕЦБ, че възстановяването е по-бавно, но не е дерайлирало.
Шефът на ЕЦБ подчерта, че е некоректно да се гледа на новите насоки на централната банка за лихвената политика в бъдеще като на склонност за предстоящо, макар и на по-късен етап, повишаване на лихвените ставки. Така той коментира днешното решение на ЕЦБ да не променя настоящите рекордно ниски лихвени ставки поне до средата на 2020-а година. До днес ЕЦБ беше поела ангажимент да запази лихвите непроменени поне до края на настоящата година.
Според него тази промяна се дължи до голяма степен на продължителната несигурност в глобален план, включително и на несигурността около процеса на Брекзит. Той допълни, че има нарастване на несигурността относно глобалното търговско напрежение. "Несигурността по отношение на преговорите за Брекзит, уязвимостта на някои от важните нововъзникващи пазари и в по-общ план несигурността относно растежа на световната търговия, надвишиха това, което очаквахме през март, и поради това решихме да удължим ангажимента на ЕЦБ за непромяна на лихвите до средата на 2020-а година", каза Драги.
Драги обаче заяви, че ЕЦБ е готова да намали лихвите или да приложи други мерки, ако това е необходимо. "Централната банка е готова да действа и да използва всички налични финансови инструменти", посочи той.
Попитан директно дали е по-вероятно следващата промяна на лихвите от ЕЦБ да е в посока на тяхно повишение, а не на тяхно понижение, Драги отговори "Не".
Той също така отбеляза, че някои членове на ЕЦБ са повдигали на днешното заседание въпроса за възможно намаляване на лихвите, докато други са коментира възможността за рестартиране на програмата за покупки на активи, известна като "количествени улеснения". Това вероятно се дължи на факта, че подновената в последна време ескалация на търговската война между САЩ и Китай рискува да навреди на световната икономика и в частност на експортно-ориентирани икономики от еврозоната като тази на Германия.
